Глобалните въглеродни емисии са на път да надхвърлят безопасните граници до 2030 г. и да отключат най-лошите последици от изменението на климата, сочат нови изследвания. Това означава, че разполагаме само с шест години, за да променим обстоятелствата и да намалим драстично емисиите на парникови газове.

Лятото на 2023 г. - най-горещото според Световната метеорологична организация

Преживяхме най-горещото лято

Какво ни очаква оттук наттатък

Нова оценка на въглеродния бюджет - количеството въглероден диоксид, което можем да произведем, като същевременно поддържаме глобалните температури под опасния праг - показва, че ако от януари изхвърлим повече от 276 гигатона CO2, ще достигнем температури с 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.

Проучване, публикувано на 30 октомври в списание Nature Climate Change установява, че ако емисиите продължат със сегашните темпове, ще преминем този праг преди края на десетилетието.

Снимка 640026

Източник: iStock

"Откритието потвърждава това, което вече знаем - не правим достатъчно, за да задържим затоплянето под 1,5 градуса", казва водещият автор на изследването Робин Ламбол, изследовател в Центъра за екологична политика към Имперския колеж в Лондон. "Можем да бъдем все по-сигурни, че "прозорецът", който задържа затоплянето до безопасни нива бързо се затваря."

През 2015 г. 196 световни лидери подписват Парижкото споразумение - правно обвързващ договор относно изменението на климата, който има за цел да задържи средната глобална температура 2 градуса под прединдустриалните нива. Това ограничаване ще помогне за предотвратяване на най-тежките последици от изменението на климата.

Снимка 640025

Източник: iStock

Според изявлението понастоящем хората изхвърлят в атмосферата близо 40 гигатона CO2 всяка година. Ако тези емисии не бъдат намалени, оставащият ни въглероден бюджет за задържане на температурата под 1,5 градуса ще бъде изчерпан през следващите шест години.

Все пак тези оценки не са категорични, тъй като не отчитат действието и на други парникови газове, като например метана. Не е ясно и как различните части на климатичната система ще реагират на повишаването на температурите. Засиленият растеж на растителността в някои региони може да погълне големи количества CO2 и да компенсира част от затоплянето, докато промените в океанската циркулация и топенето на ледените покривки могат да го ускорят.

Защо Монблан (най-високият връх в Западна Европа) се смалява

Върхът, който се е смалил с 2 метра за две години

Ето каква е причината Монблан да е по-нисък

Но каквито и да неяснотите, важно е бързо да се намалят вредните емисиите. Оставащият бюджет вече е толкова малък, че дори малки промени в нашето отношение към света са от съществено значение, пише Live Science.