Докато въздушният транспорт отново достигна своя пик след пандемията, в редица страни по света и в Европа се мислят и прилагат на практика стратегии как да се подобри свързаността и по суша. Защото пътуването със самолет може да е по-бързо в някои случаи, но далеч не е по-екологично. А ако на хората се предложи добра алтернатива, те много вероятно ще я предпочетат.
Подобен пример е един мащабен проект, в който събират сили и средства правителствата на съседните Германия и Дания. Споразумението за него бе подписано още през 2008 г., но заради редица пречки строителството започна едва през 2020 г. и сега тече с пълна сила. И когато бъде завършен, тунелът Фемарнбелт ще бъде най-дългият сглобяем пътен и железопътен тунел в света - цели 18 километра.
Но дължината му далеч не е единственото забележително. Тунелът, който ще минава през Балтийско море, се строи от отделни сегменти, които се потапят поотделно до морското дъно, след което е съединяват. Всеки от тях е с дължина 217 м и ширина 42 м и тегло от 73 тона, направен от стоманобетон и покрит с бетон. Сегментите, които се сглобят на принципа на конструктор, са общо 90 на брой.
Así se construirá el TÚNEL DE FEHMARNBELT, el túnel sumergido más lago del mundo que unirá Alemania ???????? y Dinamarca ????????, separados por 18 km.
— Curro Lucas (@curro_lucas) January 7, 2024
FemernAS pic.twitter.com/NZ2nLyf5VA
Процедурата по спускането им е изключително сложна, защото това става на 40 метра под морското равнище, в специално направен изкоп. Използват се подводни камери и GPS-насочвано оборудване, за да се подравнят с точност до 15 мм. След това елементите се захващат един за друг със специална система, наречена "закрепване и захващане".
С този начин на строителство, тунелът Фемарнбелт се различава от всички други подводни в света, като например 50-километровия тунел под Ламанша, които са създадени чрез прокопаване на скалната основа под морското дъно. В този район на Балтийско море обаче това не е възможно, защото подпочвеният слой е мек, съставен от глина и скална основа.
Premier #Construction - Progress continues on the Fehmarnbelt tunnel, one of the largest infrastructure construction projects in Europe which commenced in 2021. Looking to become the longest tunnel of its kind at an incredible 18kmhttps://t.co/v1NhMXhM2G pic.twitter.com/vZsm4sP9hC
— Premier Construction & Rail (@PCbyRoma) January 26, 2024
Затова и първоначалната идея е била за построяване на мост, който да свързва Германия и Дания. Но тя е отпаднала заради силните ветрове, които биха компрометирали неговата сигурност. Освен това от там минават едни от най-големите кораби в света и подобна конструкция не е препоръчителна. И така се стига до проекта за тунел с пет успоредни тръби - две за ЖП линии, две за автомобилни пътища, като всяка ще има по две ленти в посока, и коридор за поддръжка и аварийни ситуации.
Тунелът е един от най-големите инфраструктурни проекти в региона. Общата му стойност се изчислява на 7.4 милиарда евро. 1.3 милиарда са осигурени от Европейската комисия, а останалото финансиране е от правителството на Дания. Когато бъде завършен, той ще замести 45-минутното пътуване с ферибот между Рьодбихавн в Южна Дания и Путгартен в Северна Германия с 10 минути път с кола или 7 с влак.
Tallest, largest, biggest continue..
— Phillip J Anderson (@Phil_J_Anderson) March 26, 2025
World's longest underwater tunnel: Denmark and Germany to be linked by the 18 km Fehmarnbelt, cutting Copenhagen-Hamburg train travel time in half by 2029. and increasing land values
Fehmarnbelt Tunnel: The vast undersea structure that will… pic.twitter.com/gpsG23GDnF
Пътят между Хамбург и Копенхаген пък ще се намали наполовина - от 5 на само 2.5 часа. А когато милиони хора годишно пътуват със 160 км по-малко, ползата е и намаляване на въглеродните емисии и вредата върху околната среда, пише BBC.
По план тунелът Фемарнбелт трябва да започне да функционира през 2029 г. Според изчисленията, над 100 влака и 12 000 автомобила ще минават през него всеки ден. А голямата инвестиция, която изисква за построяването си, ще се възвърне под формата на приходи от пътни такси в рамките на 40 години. Освен това ще даде сериозен тласък на един от най-бедните региони в Дания, където се очаква подем на бизнеса и туризма.