Докато живяхме в Мадрид преди години, слушахме разказ за Танзания на една съученичка от класа ни по испански. Още тогава бяхме напълно убедени, че копнеем някой ден да посетим страната. Но не да отидем просто някъде в Африка, а точно в Танзания.
Дали защото Танзания е мястото, където любимата ми Джейн Гудол се влюбва в шимпанзетата (опитът й в националния парк Gombe не само променя живота й, но я мотивира да промени света), или защото Танзания е вдъхновявала художници и писатели от векове, включително Ърнест Хемингуей с известната му книга "Снеговете на Килиманджаро", но винаги сме жадували да се докоснем до магията на тази африканска държава.
Затова и когато мъжът ни предложи да отидем до Танзания на сафари, за да "качим между другото и Килиманджаро", се съгласихме на мига. Оказа, че планината Килиманджаро не е нито чак толкова трудна, нито чак толкова впечатляваща, но за сметка на това сафарито си беше едно наистина уникално преживяване, което се случва веднъж в живота (да се надяваме, че поне два пъти ще го изпитаме в нашия.)
Източник: Личен архив
Най-добрият и интересен начин да изживеем природата в цяла Африка е именно сафари, което позволява на туристите да се доближат до дивите животни в естествената им среда, като същевременно подкрепят националните усилия за опазване на околната среда под формата на защитени територии или национални паркове.
Какво е Safari
Думата сафари идва от езика суахили, което означава "пътуване". Танзания е най-добрата страна в Африка за сафари - тя може да се похвали с най-големите национални паркове, обекти на световното наследство на ЮНЕСКО.
Допълнително доказателство за претенциите на Танзания като най-добрата страна в Африка за сафари, е, че Национален парк Серенгети е награден с "Най-добрата дестинация за сафари" от множество национални паркове в Африка от експертите в продължение на няколко години подред.
Източник: Личен архив
Като оставим настрана сухите факти, различните компании, които предлагат турове рекламират Танзания, заради голямата миграция на антилопи гну. Това се случва в националния парк Серенгети в Танзания в продължение на девет месеца в годината.
Казват и че Танзания има може би най-голямо разнообрази от животни в сравнение с всяка друга африканска страна, където със сигурност ще станем свидетели на големи стада слонове, ще видим носорози, където рейнджъри работят за спасяването на застрашения вид черен носорог.
Източник: Личен архив
Освен това най-голямата популация от лъвове на планетата е в Танзания. Обещават ни да видим и жирафи, зебри, хипопотами, газели, леопарди, гепарди, брадавически свине, хиени и какво ли още не. Въпреки че е вярно, че таксите за влизане в националните паркове на Танзания са по-високи от съседните страни, танзанийците твърдят, че предлагат по-висококачествено изживяване за африканско сафари.
Източник: Личен архив
Всичките тези хвалебствия и приказки могат да накарат човек да се усъмни какво наистина е в състояние да види. Но това е само до момента, в който не се качи на джипа и не попадне в необятните дебри на танзанийската невероятна природа. Защото изобилието на животни от всякакви видове е толкова голямо, че рекламите в сайтовете на сафари компаниите започват да ни се струват направо незначителни. Защото да, видяхме всичко, което казваха, че и много повече.
Източник: Личен архив
Какво да очакваме
Типичното танзанийско сафари означава, че в рамките на няколко дни в един джип се возим дадена група туристи (взимат ни от хотела в града, в който сме се настанили) под ръководството на професионален гид до определени защитени зони. Лично нашият шофьор-гид беше страхотен и отговаряше на всякакви въпроси за околната среда и животните, които срещахме, като винаги ни даваше възможност да направим снимки на всички места, които посетихме. Страхотен бонус поне за нас е, че Джаку (така му казвахме на галено) беше винаги в настроение да ни предаде и някой урок по суахили, за да научим много от животните (и не само) на местния език.
Източник: Личен архив
А и ни беше интересно да разбрем, че познатият израз "Хакуна матата", който буквално се превежда като "нямай грижи", "освободи се от всякаква тревога" от анимационния филм "Цар лъв" (1994 г.), в Африка е част от жаргона на туристическата индустрия, където се употребява в смисъл "няма проблем".
Източник: Личен архив
Освен това на някои места има възможност за "пешеходно сафари" (като в Национален парк Аруша) или "Разходка по върха на дърветата" (Национален парк Маняра), което означава, че можем да се разходим или да се катерим близо до животните по устойчив и безопасен за околната среда (и физически безопасен за нас) начин. Макар че по-интересно като животни видяхме най-вече в националните паркове Серенгети и Нгоронгоро, докато бяхме в джипа.
Източник: Личен архив
Кратерът Нгоронгоро, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, е известен с невероятната си гъстота на животните - най-високата в света на квадратен метър. Именно там видяхме и черен носорог.
Източник: Личен архив
Важно да се вземе предвид, че пътуването в джипа всеки ден е доста продължително (между шест и осем часа) и изтощително, но разстоянията са огромни и това е единственият начин да видим всичко, което ни обещават. В някои случаи е въпрос на късмет, а в други - на добра организация и комуникация между шофьорите от различните компании. Направи ни впечатление, че когато някой е видял интересно животно, което по-трудно се среща, като леопард или гепард например, предупреждава другите водачи, за да отидат на място и те и да го покажат на туристите си.
Източник: Личен архив
Другото, което ни изненада приятно, е, че повечето животни са толкова свикнали със сафари джиповете и туристите, че не им обръщат никакво внимание. Често дори лягат под гумите на сянка и се налага да ги поизчакаме или изгоним, за да станат, когато тръгваме.
Спане и хапване
Обикновено има два типа настаняване - палатки и т.нар. ложи, които са шатри или дървени къщурки с екстри като ресторант, басейн и т.н. Доста се колебахме, но избрахме палатките най-вече защото беше доста по-евтина опция, но въобще не съжаляваме.
Източник: Личен архив
Местата в различните паркове, на които се намират тези лагери са уникални. Буквално сме на една ръка разстояние от животните без огради. Водачите ни предупреждаваха вечер да си светим с телефона, като ходим до тоалетна, за да не налетим на нещо - я, бивол, който пасе до палатката, я хипопотам прибягващ в лагера, я хиена, която се чува да вие в мрака. И, не, не се шегуваме, но точно това е най-голямата магия на сафари изживяването според нас. Изумително е, че местните имат такъв респект към животните и до такава степен уважават и се съобразяват с факта, че не те, а ние сме им на гости, че само можем да се учим от тях.
Източник: Личен архив
Та, лагерите, в които освен палатката, ни дават и спални чували, матраци и други неща от първа необходимост, са доста удобни и прилични. Има си тоалетни с душове (без топла вода) и нещо като кухненско и помещение за хапване, където ни настаняват и сервират храната.
Като стана дума за храната, не сме и очаквали да бъде толкова много и толкова апетитна. Готвачът ни Моши (да, всяка група си има готвач) беше истински мастър шеф. За закуска винаги имаше прясно изпържени яйца, наденички, кафе, чай и разни други глезотии. Обедите ни бяха обикновено на крак (но пак нещо сготвено), докато обикаляме с джипа, докато вечерите си бяха истински пир.
Източник: Личен архив
Салата, супа (различни), основно (месо, риба, зеленчуци, ориз), десерт под формата на пресен местен плод, дори прясно изпечен хляб, че и африканско вино. Всичко, което изредихме (без виното, разбира се), беше приготвено на момента на едно малко газово котлонче и беше толкова вкусно, че всеки път си облизвахме пръстите. Ние лично сме леко капризни в това отношение, защото не ядем доста неща, но Моши винаги намираше начин да ни угоди.
Източник: Личен архив
Истината е, че и с Моши, и с Джаку, които бяха винаги супер мили, си станахме приятели. Разменихме си телефоните и до края на престоя ни в Танзания ни пишеха, за да проверят как сме и дали сме качили Ухуру на Килиманджаро. Бяха дори по-щастливи от нас, че сме успели.
Източник: Личен архив
Минусите (само един)
В желанието си да зарадват туристите, които копнеят да направят хубави снимки, водачите често се приближават твърде близо до животните - направо им се навират, което нас ни дразнеше, че навлизаме чак толкова в личното им пространство.
Източник: iStock
Магията на сафарито не е в перфектния кадър, а в това да си дадем време дълбоко да вдишаме от въздуха на дивата природа и да усетим с всяка наша клетка изобилието, красотата и свободата на този толкова различен и изумителен свят.
