Тест драйв: Mercedes C-Class и свободата, която толкова ценим

Никога не сме харесвали, когато трябва да използваме твърде много уводни думи за дадена кола. Каква е, откъде произлиза, защо изглежда така, към кого се цели, защо се казва така. Обикновено това се налага, когато моделът е непознат на пазара, което пък автоматично означава, че е и недоказан. Такива коли обикновено трябва тепърва да засвидетелстват уважение и да покажат, че наистина заслужават нашето внимание.

Този път няма да говорим за такъв автомобил, защото Mercedes C-Class е нещо, с което всички сме добре запознати. И има защо. Мнозина все още настръхват при споменаването на култовия Mercedes 190, който се смята за един от най-добре сглобените и здрави автомобили в историята.

Същият до ден-днешен продължава да се движи по улиците и е важно да го споменем, защото именно той дава началото на модела, известен днес като C-Class - компактният седан на Mercedes, който вече е пълен с технологии, а дизайнът му го доближава естетически до лимузината S-Class. Харесваме това, няма да крием.

Източник: Mercedes

В Mercedes винаги са се стремили да постигнат една обща линия на моделите си, но смятаме, че с актуалния си дизайнерски език са го постигнали в максимална степен, поне що се касае до класическата поредица - C-Class, E-Class, S-Class.

На нас лично понякога ни е трудно да разпознаем в бързината кой точно модел гледаме. Което е добре, защото означава, че получаваме сходен стил и усещане на по-ниска цена, отговаряща на нашите нужди и стандарт на живот.

ХОМОГЕННОСТ

В тази връзка последният C-Class, който карахме, има плавен и хомогенен екстериорен дизайн, без нищо дръзко, натрапчиво и ексцентрично. Точно както би трябвало да изглежда всеки Mercedes, биха казали някои.

Ако може да има такова сравнение изобщо, интериорът е доста по-смел от външния вид, защото там откриваме почти липсващи физически бутони, много лакирани повърхности, агресивен трилъчев волан и ярко амбиентно осветление, което може да се настрои според точните ни предпочитания.

Източник: Mercedes

Трудно ни е да разберем защо някой не би се задоволил с предварително зададените цветове, но C-Class предлага възможност сами да подберем точния нюанс на LED осветлението, силата на осветеност, както и дали да има ефекти или не. За по-консервативните като нас има и опция за пълно изключване.

Колкото до липсващите бутони, признаваме, че по този начин всеки автомобилен интериор изглежда по-напредничав, модерен и изчистен, но предпочитаме за някои от основните функции, като усилване на звука, отопление на седалките, а защо не и температурата в купето, все пак да има класически контролери.

Източник: Mercedes

Голямата разлика в интериора спрямо предишното поколение на C-Class е разположението на дисплея, който вече е ниско долу на централната конзола. Работата с него е много удобна, менютата са красиви и интуитивни и не се налага да се пресягаш, за да го достигнеш.

При използване на навигацията погледът на шофьора се отклонява малко повече от необходимото, но предвид това, че тя се изобразява и на дигиталното табло зад волана, това едва ли е чак такъв проблем.

Всичко в интериора, което не е лъскаво, алуминиево или светещо, е тапицирано в ужасно приятна на допир кожа, която ни кара да се чувствате като в... Mercedes.

Източник: Mercedes

300

Няма да крещим "Това е Спарта!", както направи героят на Джерард Бътлър във филма "300", но ще кажем, че C300 е по-добър избор от C200.

За разлика от по-евтиния вариант, тук двигателят е 2.0-литров, а мощността му достига 258 к.с. Освен това има и 4MATIC система за двойно задвижване на колелата, както и мека хибридна технология, която добавя 20 к.с. при нужда.

Резултатът от всичко това е уверено, но умерено ускорение във всеки един момент, без нищо натрапчиво и без амбиции за прекалена агресивност на пътя.

Източник: Mercedes

Осветлението и ефектите радват окото и сетивата, но истината е, че всеки автомобил трябва да предлага много повече от това и C-Class го прави по неусетен начин. Това за нас е магията на всеки Mercedes - сядаш, потегляш и нещата просто се случват, без особена нужда от нашата намеса. Без да има нужда от дълго ровене в менюта, изключване на досадни асистенти, настройка на хиляди режими и т.н.

Източник: Mercedes

Тестовият автомобил беше част от серията C300, което е нещо като средно ниво в гамата на C-Class. Според нас това е златната среда и един от най-подходящите избори на двигател за това купе.

За разлика от C200, който е оборудван с 1.5-литров двигател, под капака на C300 има 2.0-литров турбо бензинов агрегат, чиято мощност достига 258 к.с., които правят представянето на колата не просто адекватно, но и интригуващо.

Източник: Mercedes

Хубавото в случая е, че имаме достатъчен запас от мощност за всичко, от което имаме нужда - в това число и за забавление, без обаче тя да натоварва, да ни напряга врата или да стряска пасажерите ни. Същото важи и за спирачките, които са мощни, но много уравновесени.

Тази зрялост в C300 особено ни допада и разбираме този автомобил като перфектна комбинация от градска динамика и магистрална скорост.

Разбира се, когато избрахме режима "Sport" всичко стана две идеи по-изнервено, воланът стана по-твърд и директен, а 9-степенната скоростна кутия започна да задържа всяка предавка до по-високи обороти.

Дори тогава обаче C300 4MATIC не е от колите, които ни превръщат в хулигани на пътя, а по-скоро ни показва, че има какво да ни предложи за онези редки моменти, в които ни се кара по-дръзко.

Mercedes C300 4MATIC е чудесен автомобил за всеки ден и за почти всяка ситуация. Той е представителен, достатъчно голям за цяло семейство и има достатъчно голям багажник за всички куфари и сакове, от които бихме имали нужда.

Пък и за разлика от Mercedes 190, при новият C-Class разликата с големите батковци E-Class и S-Class е много малка. Чисто субективно - като усещане и естетика. А това е добра сделка.

Източник: Mercedes

Колкото до цената, можем да кажем, че струва колкото една електричка от марка от друг клас. Разликата е, че тук при реален разход от 7 л/100 км извънградско, можем да стигнем от София до Загреб, без да спираме. А не беше ли именно свободата основният плюс на това да притежаваш автомобил?