Агата Кристи е може би най-популярният автор на криминални и детективски разкази и романи. Нужно е само да споменем няколко заглавия като "Десет малки негърчета" и "Убийство в Ориент експрес", които са вечни литературни класики.
А сега ще обърнем повече внимание на един интересен детайл в книгите на британската авторка - отровните растения и билки, които често са част от криминалната загадка. И всички споменати са реално съществуващи, просто понякога начинът им на действие леко се преиначава за целите на сюжета. Това не e никак случайно, защото писателката има фармацефтични познания и е работила като медицинска сестра.
Ето някои от растенията, които Агата Кристи най-често споменава в романите си, и какво им е специално.
Дигиталис (Напръстник)
Това е едно от най-често срещаните растения в криминалната литература като цяло - най-вече в отрови и лекарства. Въпреки силната си токсичност, то се използва във фармацията за създаването на лекарства за аритмия и сърдечна недостатъчност. Среща се с Европа, Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия. Откриваме го и в романа "Среща със смъртта".
Това градинско растение на пръв поглед се отличава с високи съцветия на висящи камбанки в различни розови и лилави нюанси. Но колкото е красиво, толкова е и опасно. Съдържа специални вещества, наречени сърдечни гликозиди, които влияят пряко и негативно на сърдечната дейност. Всички части на растението съдържат силни токсини, които са опасни, дори и фатални при поглъщане.
Източник: iStock
Бучиниш (Conium maculatum)
Това отровно растение се споменава в книгата "Пет малки прасенца". И то, както и дигиталиса, може да е както отровно, така и лечебно. Всички части от него са токсични, особено през пролетта, и само няколко листа могат да бъдат смъртоносни.
Опасността идва от съдържанието на различни алкалоиди, включително конин, които имат пряко въздействие върху нервно-мускулната система. Според митовете и легендите, това растение е използвано за убийства още в Древна Гърция. Въпреки това, от листата, корените и семената му се произвеждат лекарствени продукти с широко приложение.
Източник: iStock
Аконит (Вълче биле, самакитка)
То се споменава в романа "4.50 от Падингтън". Също спада към един от най-отровните растения изобщо. Среща се още в гръцката митология, където се твърди, че израства от слюнката на триглавото куче на подземния свят. Селяните в Европа го използвали за защита от вълци, в Индия с него убивали тигри.
А фактите за него са, че съдържа токсичното вещество аконитин, което засяга пряко сърдечната дейност и функциите на нервната система. Сърдечните и неврологични смущения са в различна степен спрямо толкова колко е погълнал човек, но могат да доведат и до мъчителен фатален край. Това растение също има двойно предназначение и се използва най-вече в хомеопатията.
Източник: iStock
Беладона (Лудо биле)
Това силно отровно растения присъства в сюжета на "Карибска мистерия". И то катo останалите може да бъде както лечебно, така и силно токсично. То е част от семейство Картофови, достига височина до 1.5 м., има камбановидни лилаво-кафяви цветове и лъскави черни плодове.
Всяка част от него е силно отровна заради високото съдържание на опасни алкалоиди като атропин, което има силно въздействие върху нервната система. Поглъщането дори на малък брой плодове може да доведе до тежко отравяне. Въпреки това е едно от най-популярните растения, използвани в хомеопатията, пише Torre Abbey.
Източник: iStock
Сънотворен мак
Едногодишното тревисто растение от семейство Макови. То е източник на млечен сок, от който се добива опиум. От него се добиват важни алкалоиди като морфин, кодеин и папаверин, които се използват като силни обезболяващи средства, но могат да бъдат и много опасни, дори смъртоносни. Опиумът и опиатите присъстват в няколко романа на Агата Кристи като "Скръбен кипарис".
