Олеандърът, известен в България още като зокум, е едно от най-красивите растения, които неизменно свързваме със Средиземноморието. С пищния си летен цъфтеж и вечнозелените си листа той придава южняшки чар на всяка градина. През топлите месеци се отрупва с едри съцветия, които могат да бъдат единични или кичести и в различни нюанси на бяло, розово, червено и прасковено. Красотата му се допълва от дългите, тесни листа със сребристозелен оттенък, които остават зелени през цялата година.
Но зад впечатляващата визия на олеандъра се крие една важна особеност - той е силно отровно растение. Всички негови части съдържат токсични вещества, а поглъщането дори на малко количество може да бъде опасно. Затова не е подходящ за места, до които имат лесен достъп малки деца или домашни любимци.
Добре е да знаем и че сокът, който отделя, може да раздразни кожата, затова при засаждане, пресаждане или подрязване винаги трябва да се използват защитни ръкавици, а след това ръцете и всички открити части на тялото да се измиват старателно, съветват от BBC Gardeners World Magazine.
Източник: iStock
Олеандърът не понася студ и слана, затова навън трябва да се отглежда само на защитено, топло и слънчево място. В по-хладен климат е най-добре да се гледа в зимна градина, остъклена веранда или оранжерия. Най-практичен вариант, предвид климата у нас, е да го засадим в саксия - най-подходяща с диаметър 35-60 см и дренажни отвори, която през зимата лесно да прибираме на закрито.
От пролетта до есента олеандърът се нуждае от редовно поливане, така че почвата да е постоянно леко влажна. През зимата поливането се намалява, тъй като растежът се забавя.
Източник: iStock
Олеандърът може да се отглежда като храст или малко дърво. За да го оформим като дърво, трябва да премахнем всички разклоняващи се стъбла, оставяйки само едно и да го подпрем с пръчка или кол.
Достатъчно е да торим растението веднъж годишно с балансиран тор - при това само, ако почвата е бедна на хранителни вещества, уточняват от The Spruce.
Източник: iStock
Подрязването не е задължително, но често се прави, за да се контролира размерът на растението, особено ако през есента трябва да бъде прибрано на закрито. Най-подходящото време за резитба е краят на зимата или началото на пролетта.
Растенията, отглеждани на закрито, са по-податливи на нападение от вредители като щитоносни въшки, акари и брашнести въшки. А ако не цъфти, най-честата причина е недостатъчната светлина - нужно е просто да преместим растението на по-слънчево място.
Три са най-популярните сортове на олеандъра. Nerium oleander 'White' образува чисто бели цветове с пет венчелистчета, събрани в големи съцветия. Цъфти от средата на лятото до средата на есента. Nerium oleander 'Hardy Red' - отличава се с наситено червено-розови цветове, които контрастират красиво със зеленикаво-сивите вечнозелени листа. Nerium oleander 'Hardy Pink' има яркорозови цветове с пет венчелистчета, които се появяват обилно през лятото.
