През студените месеци от годината винаги имаме два основни проблема: ниските температури и всички последствия от тях - от една страна, и мръсният въздух от друга. Мъглите, отоплението на твърдо гориво и изгорелите газове от колите се превръщат в сериозно предизвикателство за здравословното ни състояние и причина да прекарваме възможно най-много време на затворено.
И докато обсъждаме какви са основните причини за мръсния въздух, какво трябва да се предприеме по въпроса и кой е виновен, ще обърнем внимание и на скорошен доклад на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В него се посочват страните с най-мръсен въздух в Европа, както и повече подробности за проблема.
Според доклада, замърсяването на въздуха има висок, дори смъртоносен риск за здравето ни, свързан с рак на белите дробове, проблеми със сърдечно-съдовата система, инфаркти и други. Също така се смята, че е причина за около 4% от смъртността сред хората над 65 години.
Източник: iStock
През 2021 г. Световната здравна организация понижи препоръчителните норми за фини прахови частици и въглероден диоксид във въздуха, който дишаме. Но е факт, че в някои дни от годината те са в пъти над нормата, особено в някои конкретни страни. През декември 2024 г. на ниво Европейски съвет бяха приети по-стриктни правила за качеството на въздуха с цел да се постигнат заложените до 2030 г. цели от СЗО и да се намалят смъртните случаи, причинени от замърсяването.
В основата им е задължението към страните членки на ЕС за по-стриктен контрол на замърсителите и предприемане на адекватни мерки за борба с тях. На този етап всички страни в Европа имат по-високи стойности на въглероден диоксид в сравнение с нормите на СЗО, но в някои ситуацията е доста притеснителна. Ето и кои са те.
Според доклада, най-мръсен въздух дишат в съседката ни република Северна Македония. Именно затова и там е най-голям броят на смъртните случай вследствие на замърсяването. Следват я Сърбия и Албания. На четвърто място е България, а на пето по смъртност заради замърсяването е Черна гора.
Източник: iStock
Тази подредба за пореден път показва нагледно голямата разлика между случващото се в Западна и Източна Европа. Това разделение е осезаемо и на база социално-икономически фактори и брутен вътрешен продукт. С други думи - в по-бедните европейски страни дишат по-мръсен въздух. И това не е от вчера, пише Euronews.
Все пак, на запад положението също не е достатъчно задоволително. В Северна Италия, Чехия и Полша например се наблюдава повишение на смъртните случаи в резултат на висока концентрация на фини прахови частици във въздуха. А смъртността заради въглеродния диоксид, който се диша ежедневно, е най-висока в големите градове и столиците на Западна и Южна Европа заради големия трафик.
Тази статистика, зад която стоят реални човешки съдби, е доказателство, че са необходими по-строги мерки, които да обърнат тенденцията и да намалят броя на смъртните случаи в резултат на мръсния въздух.
На този етап обаче изглежда, че общите мерки на европейско ниво не дават особен резултат и всяка страна търси начини да се справи с все по-сериозния проблем. Като например Дания, която след пет години ще стане първата страна в света, която ще въведе въглероден данък върху животновъдството.
