Mлякото, било то краве, овче, козе или биволското е прието като основна храна за голяма част от хората по света. Дали го предпочитаме чисто, със зърнени храни, в кафето или разбито на масло - факт е, че огромна част от населението на света консумира продукта.
При това въпреки факта, че 68 % от хората имат проблеми с усвояването на лактозата - естествената млечна захар. И търсенето в световен мащаб нараства. През 2020 г. са произведени близо 998 млн. тона краве мляко, което е увеличение с 27% от 2010 г. насам.
Проблемът обаче е, че световното стадо от около 270 милиона млечни крави се отразява негативно на околната среда. Индустриалното животновъдство допринася за обезлесяването, замърсяването на водите и глобалното затопляне. Кравите изхвърлят метан, силен парников газ, докато смилат храната си, а при разлагането на оборския тор се отделят азотни оксиди, които имат още по-силен ефект върху затоплянето на планетата.
Източник: iStock
През 2015 г.млечната промишленост е изхвърлила еквивалента на повече от 1 700 милиона тона въглероден диоксид - което представлява 3,4 % от световните емисии, равностойно на емисиите от авиацията и наземния транспорт взети заедно.
И е факт, че намаляването на консумацията на краве мляко от страна на човечеството би допринесло значително за ограничаване на глобалното затопляне. При това с 1,5 градуса по целзий, информира Тime.
Затова в последно време започват да се търсят алернативи като соята, овесът, оризът и бадемите, които също могат да бъдат "издоени" в растителни млечни алтернативи с по-леко въглеродно въздействие. Но, за съжаление, те нямат същите хранителните качества като млякото. Имат по-високо съдържание на захар и по-ниско на протеини; съсирват се в кафето, не се пекат добре и нямат подходящите мазнини за приготвяне на масло или сирене.
Източник: iStock
Всичко това е възможно да се "поправи" чрез един неочакван източник: микробите. Оказва се, че е възможно да се "произведе" мляко чрез прецизна ферментация - процес, при който бактерии, дрожди или гъбички се манипулират генетично, за да произвеждат млечни протеини, които имат вкус и действие като млечните аналози, без да са необходими крави.
Технологията има потенциала да промени цялата хранителна промишленост, като позволи производството не само на млечни протеини, но и на месни, животински мазнини. Тя работи като по-високотехнологична версия на варенето на бира. В най-основния си вид бирата се произвежда, когато дрождите консумират растителни захари и отделят алкохол чрез ферментация. При прецизната ферментация учените са открили как да модифицират генетично микробите, така че те да отделят персонализирани молекули.
Източник: iStock
Модифицираните микроби се смесват в контролирана по температура вана, пълна с втечнени растителни захари, и се оставят да ферментират в продължение на няколко дни. След като процесът приключи, микробите и отпадъчните продукти се филтрират, както при бирата, и се оставя само протеинът. Целият процес отнема две седмици, а крайният суроватъчен продукт е идентичен с този, който се съдържа в кравето мляко, но с много по-малък екологичен отпечатък.
Тази зараждаща се индустрия, в която през последните две години са инвестирани над 1,5 млрд. долара, е липсващото звено, когато става въпрос за широкото разпространение на храни без животински продукти. С този с този технологичен напредък е вероятно алтернативните протеини да съставляват 11 % от цялото потребление на протеини до 2035 г., което ще доведе до намаляване на емисиите на CO2 в световен мащаб с 0,85 гигатона до 2030 г.
projekt
на 15.06.2023 в 16:58:49 #2Мдаааааа...., а не мо е ли просто да се ограничи консуматорската култура. Не може ли да се ограничат реклами които карат хората да купуват неща от които нямат нужда, да ходят някъде където нямат нужда. В западните общества 30-50% от храната се изхвърля. Може стоките отново да се произвеждат за да работят дълго време, а не като сега докато изкара гаранцията.
shtimpo
на 15.06.2023 в 16:41:40 #1Про-Па-Ган-Да! Токсична и човеконенавистна!