Цацата (трицоната) - малката риба с голямо значение за Черно море

Трицоната, известна още като цаца, копърка или черноморски шпрот, е сред най-познатите риби по българското Черноморие. За съжаление, основният интерес към нея често се простира дотам дали ще намерим достатъчно прясна, която да се озове в чинията ни по време на почивка. Научното ѝ наименование е Sprattus sprattus и принадлежи към семейство Селдови - същото семейство, към което спадат херингата, сардината и карагьозът.

Макар често да я възприемаме просто като малка и достъпна риба за консумация, трицоната има много по-голямо значение. Тя е един от основните видове, чрез които енергията от планктона достига до едрите хищни риби, морските птици и делфините. За да разберем малко повече за цацата, потърсихме д-р Радослава Бекова - ихтиолог и хидробиолог в катедра "Морска биология и екология" към Института по океанология към БАН, която с радост прие да се включи като експерт в поредицата на Lifestyle.bg за черноморските риби и да ни разкаже за тях, за да бъде написаното едновременно достъпно за широката публика и научно коректно.

Основни характеристики и местообитание на цацата

Трицоната е дребна пелагична риба, което означава, че прекарва живота си във водния стълб, а не в близост до морското дъно. Тя се движи на големи, понякога изключително плътни пасажи - стратегия, която едновременно я предпазва от хищници и улеснява намирането на храна.

Източник: iStock

Тялото ѝ е издължено и странично сплеснато. Гърбът е синкаво-зелен, а страните и коремът блестят в сребристо. Долната челюст е леко издадена напред, а по долната страна на тялото има редица твърди люспи, които оформят характерен коремен ръб. В Черно море трицоната обикновено достига дължина между 7 и 12 сантиметра, макар че понякога се срещат и по-едри екземпляри.

Този вид обитава както крайбрежните, така и откритите води на Черно море. Къде точно ще се намират пасажите зависи от сезона, температурата на водата, наличието на храна и количеството разтворен кислород.

Като студенолюбива риба, трицоната предпочита по-хладните водни слоеве. През лятото пасажите често се спускат на по-голяма дълбочина, където температурата е по-ниска. Освен това видът извършва характерни денонощни вертикални миграции - през нощта рибите се издигат по-близо до повърхността, следвайки движението на зоопланктона, с който се хранят.

Менюто на трицоната се състои основно от дребни планктонни ракообразни, сред които копеподи и кладоцери, както и други представители на зоопланктона. Самата тя обаче е жизненоважна храна за едни от най-познатите обитатели на Черно море - сафрид, паламуд, лефер, калкан, меджид, както и за делфини и множество морски птици.

Източник: iStock

Именно затова трицоната има ключова роля в хранителната верига. Тя пренася енергията от планктона към по-едрите хищници, а значително намаляване на популацията ѝ би се отразило на хранителната осигуреност и състоянието на много други черноморски видове.

"Следователно значението на трицоната за биоразнообразието не се състои в това, че е рядка или защитена риба, а в огромната ѝ екологична роля. Тя е един от видовете, върху които до голяма степен се поддържа функционирането на пелагичната хранителна мрежа в Черно море", обяснява д-р Бекова.

Размножителен период на цацата

Трицоната расте сравнително бързо, достига полова зрялост още в ранна възраст и има кратък жизнен цикъл. Повечето екземпляри, които попадат в уловите, са между една и три години.

"Ранното полово съзряване и високата плодовитост позволяват на популацията сравнително бързо да се възстановява при благоприятни условия. Същевременно краткият жизнен цикъл прави числеността ѝ силно зависима от успеха на размножаването през всяка конкретна година", посочва д-р Бекова.

За разлика от много други черноморски риби, трицоната се размножава основно през студените месеци. Размножителният период е продължителен - обикновено започва през есента, преминава през зимата и може да продължи чак до пролетта.

Точните срокове и интензивността на размножаването се различават в отделните райони и години, тъй като зависят от температурата на водата, хранителните условия и физиологичното състояние на рибите.

Източник: iStock

Интересното е, че трицоната не отделя целия си хайвер наведнъж. Женските хвърлят хайвера на няколко порции в рамките на размножителния период. Яйцата са пелагични - вместо да се закрепят за дъното или водната растителност, те се носят свободно във водата.

Това позволява на морските течения да ги разпространяват на големи разстояния. В същото време яйцата и новоизлюпените ларви остават силно зависими от температурата на водата, теченията, наличието на подходяща храна и броя на организмите, които се хранят с тях.

Популацията на цацата през годините

Макар днес трицоната да е сред най-разпространените риби в Черно море, числеността ѝ далеч не е постоянна. Според д-р Бекова популацията и биомасата на вида могат да се променят значително от година на година в зависимост от успеха на размножаването, температурата на водата, количеството зоопланктон, риболовния натиск и цялостното състояние на черноморската екосистема.

Един от най-тежките периоди в историята на трицоната настъпва в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век.

"Тогава в Черно море се развива огромна популация на инвазивната гребенеста медуза, или ктенофора (Mnemiopsis leidyi)", обяснява д-р Бекова.

Този вид не е естествен обитател на Черно море. Смята се, че е пренесен от западната част на Атлантическия океан чрез баластните води на кораби още в началото на 80-те години. Само няколко години по-късно, през 1989 г., популацията му достига своя пик, а последствията за морската екосистема стават особено осезаеми.

Източник: iStock

Причината е, че Mnemiopsis leidyi се храни със зоопланктон - същия основен хранителен ресурс, от който зависят трицоната, хамсията и други дребни пелагични риби. Освен че им отнема храната, ктенофората поглъща и рибни яйца и ларви, което пряко намалява шансовете за оцеляване на новото поколение.

"Този натиск се развива в екосистема, която вече е била силно нарушена от еутрофикация, замърсяване и прекомерен риболов и не е научно коректно сривът да се обяснява единствено с Mnemiopsis leidyi. Масовото развитие на ктенофората е един от основните непосредствени фактори, но въздействието му е многократно усилено от предходната деградация на екосистемата и от високия риболовен натиск", подчертава д-р Бекова.

Последиците не закъсняват. Запасите и уловите на трицона, хамсия и други пелагични риби се сриват. Данните на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) показват, че общият улов в Средиземно и Черно море намалява от около 1,97 милиона тона през 1988 г. до приблизително 1,28 милиона тона през 1991 г. Основната причина за този спад е именно рязкото намаляване на запасите от хамсия и трицона в Черно море.

"В популярно изложение може да се каже, че в някои райони трицоната и останалите дребни пелагични риби почти изчезват от промишлените улови. Научно обаче е по-точно да говорим за тежък срив на запасите и риболова, а не за това, че видът е бил на ръба на пълното биологично изчезване от Черно море", уточнява експертът.

Надеждата идва в края на 90-те години, когато в Черно море се появява друг вид ктенофора - Beroe ovata. За разлика от своя предшественик, той се храни предимно с Mnemiopsis leidyi. Това естествено ограничава разпространението на инвазивния вид и създава условия за частично възстановяване на зоопланктона и на някои рибни популации.

Въпреки това екосистемата не се връща автоматично към предишното си състояние. Риболовният натиск и останалите човешки въздействия продължават да оказват влияние върху баланса в Черно море.

Добрата новина е, че днес положението на трицоната е значително по-стабилно, отколкото по време на кризата през 90-те години.

"При сравнителната оценка на запаса, извършена през 2024 г. от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, запасът на трицона в Черно море е определен като устойчиво експлоатиран. Научният съвет е риболовната смъртност да не се увеличава. Това означава, че към момента няма основание да се говори за непосредствен риск от изчезване, но състоянието на вида трябва да продължи да се наблюдава внимателно", казва д-р Бекова.

Историята на Mnemiopsis leidyi остава един от най-показателните примери колко крехък може да бъде морският баланс. Тя показва, че дори широко разпространен и многоброен вид като трицоната може да претърпи драматичен спад, когато едновременно действат инвазивни видове, прекомерен риболов, замърсяване и неблагоприятни климатични условия.

Източник: iStock

Д-р Бекова, как климатичните промени, повишаването на температурата на морската вода и човешката дейност влияят върху разпространението и поведението на този вид?

Трицоната е студенолюбив вид и затова е особено чувствителна към продължителното затопляне на морската вода. При повишаване на температурата пасажите могат да се изместват към по-дълбоки и по-хладни водни слоеве или към райони, в които температурните условия са по-подходящи.

Затоплянето може да промени не само пространственото разпределение на възрастните риби, но и времето на размножаване, развитието на яйцата и ларвите и наличието на зоопланктон. Особено важно е съвпадението между излюпването на ларвите и периода, в който има достатъчно подходяща храна. Ако климатичните промени нарушат това съвпадение, оцеляването на новото поколение може да намалее.

По-високата температура също така увеличава риска от недостиг на кислород в някои водни слоеве. В Черно море това е особено важно, тъй като кислород има само в горната част на водния стълб, а по-дълбоките води са безкислородни и съдържат сероводород. При затопляне подходящото за трицоната пространство между прекалено топлите повърхностни води и бедните на кислород дълбочини може да се стесни.

Климатичните промени могат да благоприятстват и масовото развитие на някои желатинови организми, включително Mnemiopsis leidyi. По-топлите условия ускоряват растежа и размножаването на ктенофората, когато има достатъчно храна, и могат да засилят конкуренцията ѝ с дребните пелагични риби. Моделни изследвания показват, че топлите пролетни условия са били един от факторите, подпомогнали масовото развитие на Mnemiopsis leidyi по време на екологичния срив през 1989-1990 г.

Човешката дейност въздейства върху трицоната чрез промишления риболов, замърсяването, еутрофикацията, подводния шум и общите промени в морската хранителна мрежа. Поради централната ѝ екологична роля управлението на риболова трябва да отчита не само количеството риба, което може да бъде уловено, но и необходимостта да остане достатъчно храна за естествените хищници.

Кога е най-подходящият сезон за улов на тази риба и защо именно тогава качествата ѝ са най-добри както от биологична, така и от кулинарна гледна точка?

Трицоната се улавя през значителна част от годината, но промишленият риболов обикновено е най-активен през пролетта и лятото, когато рибите образуват плътни пасажи и са по-достъпни за улов.

Кулинарните качества на трицоната зависят от хранителното ѝ състояние и количеството натрупани мазнини. След период на активно хранене тя е по-добре охранена, а месото ѝ е по-сочно и с по-високо съдържание на полезни мастни киселини.

Не е напълно коректно обаче да се посочи един-единствен "най-добър" месец, валиден за всяка година. Състоянието на рибата зависи от температурата, наличието на зоопланктон, района на улова и етапа от размножителния цикъл.

От биологична гледна точка трябва да се избягва прекомерният улов през периоди на масово размножаване и на струпване на полово зрели риби. Затова кулинарната стойност, законово разрешеният риболов и екологично отговорната консумация не винаги съвпадат напълно.

За потребителя най-важно остава рибата да бъде прясна и правилно съхранявана. Прясната трицона има блестяща кожа, бистри очи, стегната мускулатура и чист морски аромат. Поради малкия си размер тя обикновено се консумира цяла, което позволява да се приемат не само белтъчини и омега-3 мастни киселини, но и минерали от костите, включително калций.

Източник: iStock

Кой е най-любопитният факт за тази риба, който според Вас повечето хора не знаят, но би ги накарал да я погледнат с други очи?

Най-любопитното при трицоната е, че една от най-малките, най-достъпните и често подценявани риби е сред най-важните видове в цялата черноморска екосистема.

Когато видим порция пържена трицона, трудно си представяме, че същият вид поддържа популациите на множество хищни риби, морски птици и делфини. Трицоната е своеобразен мост между почти невидимия за човешкото око зоопланктон и големите морски хищници.

Историята ѝ показва и колко тясно са свързани всички организми в морето. Навлизането само на един чужд вид, като Mnemiopsis leidyi, в комбинация с прекомерния риболов и замърсяването е достатъчно, за да предизвика срив в запасите на едни от най-многобройните риби в Черно море.

Трицоната ни напомня, че екологичното значение на един вид не зависи от неговия размер. Понякога именно най-малките и най-обикновени на вид организми поддържат устойчивостта на цялата екосистема.