Независимо от неблагоприятните промени в популациите на мечки и есетри, стряскащите статистики за нелегалния дърводобив и генералните проблеми с климата, изминаващата 2022 г. е относително успешна за дивата природа в България. За това играе роля и нарастващият брой хора, загрижени за опазването й.
"Опазване на природата за и с хората" е и подходът избран от WWF България, за да може всичко това да се случва ефективно. Организацията, която работи в страната ни от 2006 г., може да се похвали и с все повече деца, които "се увличат от тези каузи, разбират личната си отговорност и са готови да бъдат активни", казва Веселина Кавръкова, изпълнителният й директор.
Тя няма как да скрие радостта си от факта, че въпреки отминаването на година, изпълнена с нестабилност и сътресения, тя е белязана и от създаването на младежката организация на WWF България. ПанГея събира младежи от 16 до 25 години, мотивирани да работят по всяка еко инициативи, която би променила света към по-добро.
Източник: WWF България
Два са основните проблеми пред човека в последното десетилетие - климатичната криза и загубата на биологично разнообрази, и природни екосистеми. Една от основните активности в тази посока в България е създаването на Спасителния мечешки отряд на WWF активно работи заедно с местните общности за предотвратяване на бракониерството.
"За една година отрядът е получил над 20 сигнала за наблюдавани мечки и следи от тях в, или в близост до населени места. Членове на отряда посещават конкретните места и се свързват с кметове, ловци, горски служители, гранични полицаи, за да набавят нужната информация за всеки отделен казус. Експертите отделят специално внимание на това да разясняват на местните хора как да управляват изхвърлянето на отпадъци, за да не привличат мечки, как да обезопасят имота и градините", коментира Нада Тошева, ръководител на програма "Опазване на видове".
Източник: WWF България
Мечките са и основният фокус на настоящата кампания на WWF "Общ дом. Общо бъдеще". Като най-едрият хищник в България, те са на върха на хранителната верига и по тях специалистите се ориентират за цялостното състояние екосистемата.
"Отрядът настоява за промяна на глобите и наказанията за бракониери. При закононарушения срещу диви животни специалистите на WWF въвличат все по-настоятелно отговорните институции и участват в междуведомствената група за създаване на специализирано звено "Престъпления против природата" към Министерство на вътрешните работи", пояснява още Тошева.
Кои бяха сферите, в които бихте искали да постигнете повече?
Веселина Кавръкова: Страната ни закъснява много сериозно да постави опазването и възстановяването на биоразнообразието, и природните екосистеми като национален приоритет, да го обвърже ясно с действията за климата и да оформи структурирано, реалистично и осигурено с ресурс национално планиране. През следващата година е критично да се положат максимални усилия, за да започнем да се наваксваме закъснението. Това е възможно само с обединяване усилията на всички сектори - държавна администрация, бизнес, научни среди, граждански организации и самите граждани. А също и с промяна в отношението ни, начина ни на мислене и ценностите ни.
Източник: WWF България
Нелегалният дърводобив е една от най-доходоносните престъпни дейности както по света, така и в България. Какви са данните за него през изминалата година и кои са най-ефикасните начини да му се противопоставим като граждани?
Добромир Добринов, старши експертът по "Природозащитно законодателство": В България не се извършва анализ за незаконния дърводобив на годишна база. Изпълнителната агенция по горите публикува данни за реално установената от нейните структури незаконна дървесина в годишните си отчети. Единствено WWF прави периодични анализи за петгодишни периоди, в които се опитва да установи общия обем на незаконната дървесина. Последният ни анализ е от 2018 г. Той обхваща периода от 2013 г. до 2017 г. и данните от него показват средно 2 500 000 м3 годишен незаконен добив, което е приблизително една трета от средния общ добив за посочените години.
Източник: WWF България
В момента подготвяме следващия си петгодишен анализ, който се очаква да е готов към средата на 2023 г. Наблюденията на процесите и практиките в горския сектор не ни дават основания да очакваме съществени разлики в процентите незаконно добита дървесина спрямо предходният период.
Нели Дончева, ръководител програма "Гори": Малко известен факт е, че горите в България се характеризират с добро естествено възобновяване. Това означава, че ако сечите са подходящо подбрани и извършени правилно, няма нужда да се залесява изкуствено. Естествено поникналите и израснали млади дръвчета са най-добре адаптирани към съответните условия на средата и са най-устойчиви на климатични влияния.
Редица диви животни - застрашени или не, сменят териториалния си обхват както заради климатичните промени, така и заради човешките дейности. Как стои този въпрос с кафявата мечка на територията на страната ни?
Александър Дуцов, член на Спасителния мечешки отряд: В миналото мечки са обитавали почти цялата територия на страната ни. Постепенно обаче човекът ги е изтласкал в най-високите и непристъпни планински райони, а голяма част от териториите, които са обитавали някога, са разчистени с цел земеделие и строителство.
Източник: WWF България
В момента наблюдаваме процес на сукцесия - изоставени пасища и земеделски земи се превръщат в храсталаци и гори, като сред тях се крият и много плодни дървета и храсти останали от хората. Всичко това благоприятства завръщането на мечките в много територии, от които отдавна са изчезнали.
Смесените гори предлагат по-голямо разнообразие от храна отколкото изкуствено създадените насаждения от един вид. При промените в климата, които наблюдаваме днес, продуктивността на някои гори не осигурява необходимото богатство и обилие от храна, каквото е нужно на едри животни.
Една от ключовите ви дейности през изминалата година беше свързана с опазването на есетровите риби по река Дунав. Защо това е важно и какво е състоянието на популациите им в България в сравнение с останалия свят?
Стоян Михов, ръководител програма "Води": Цялото древно семейство на есетровите риби с бързи темпове изчезва от лицето на Земята. Някога в България са се срещали шест вида есетрови риби от общо 27 в целия свят. Сега в нашия участък на реките Дунав и Марица, както и в Черно море, са изчезнали два вида - немската есетра и шипът. Все още може да се срещнат моруната, чигата, руската есетра и пъстругата. Всички те обаче са изключително редки.
Източник: WWF България
България все още успява да опази малка част от популациите на тези видове, но прогнозите никак не са обнадеждаващи. Успехът ни през 2022 г. по тази линия е обявяването на първата защитена територия в България, посветена изцяло на есетрите - защитена местност "Есетрите - Ветрен".
Източник: WWF България
Тя играе ролята на "детска градина" за малките есетри, извършващи първата си миграция към морето. Работата с местните рибарски общности и институциите за намаляване на бракониерството също е от ключово значение.
Какво да очакваме от WWF България през 2023 г.?
Веселина Кавръкова: Ще продължим да работим за опазване и възстановяване на горите и водите, за защита на дивите животни, за ограничаване незаконните действия спрямо дивата природа, за бързи и ефективни действия за овладяване на промените в климата, за промяна на практиките ни и поведението ни към устойчивост, отговорност към природата и климата.
Източник: WWF България
Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България
Заедно с нашите партньори и поддръжници ще продължим усилията си всичко гореспоменато да се превърне в национален приоритет.
