Да видиш падаща звезда и да си намислиш желание е наистина романтичен и съкровен момент. Но истината е, че рядко имаме подобна възможност. А желания - колкото си искаш. Затова и с нетърпение чакаме поредния метеорен поток и дъжд от падащи звезди, които увеличават значително шанса ни за сбъдване.
Първата подобна възможност за пролетта са Лиридите - един от най-старите регистрирани метеорни потоци пред повече от две хилядолетия, който се наблюдава в Северното полукълбо. И до днес той спазва традицията за пикова активност през четвъртия месец от годината като дните леко варират.
Този път метеорният поток ще е активен между 14 и 30 април, с по-висока концентрация на метеори между 16 и 25 април и с истински пик в нощта на 22 април около 22:40 българско време, съобщава National Geographic. Добрата новина е, че ще имаме подходящи условия за наблюдение, защото Луната ще залезе след полунощ и ще остави падащите звезди да греят ярко на тъмното небе.
Източник: iStock
Обичайно при Лиридите се очаква да се наблюдават около 15-20 метеора на час. Но има и години, в които те достигат дори до 100. Тогава се случва т.нар. изригване, което обаче не може да се предвиди. Затова е добре винаги да сме нащрек - може да останем доста приятно изненадани.
И да не забравяме, че това, което виждаме, всъщност са малки отломки от комета на име Тачър. А когато нашата планета пресече пътя на въпросната комета и се сблъска със следа от нейните останки, се появяват метеорните потоци. И понеже това са явления, които се случват спрямо въртенето на нашата планета, са винаги по едно и също време през годината - с разлика от няколко дни.
Лиридите не са толкова ярки, колкото Персеидите през август, но са със средна яркост, което също е впечатляващо. Радиантът, точката, от която, произлизат метеорите, ще бъде високо във вечерното небе в съзвездието Лира, североизточно от Вега - една от най-ярките звезди по това време на годината. Но е важно да не гледаме точно към радианта, защото така ще пропуснем метеорите с най-дълги опашки, пише Space.
Както при всички подобни събития, и тук важи правилото, че най-добра видимост имаме на място, отдалечено от градове и изкуственото осветление. Освен това е добре да легнем по гръб и да оставим погледа си да се адаптира поне за около 30 минути, за да започнем да виждаме падащите звезди.
