Лимончелото е един от най-популярните италиански ликьори. Жълтата алкохолна напитка се прави в Южна Италия, по-специално в слънчева Сицилия, Неаполския залив и крайбрежието на Амалфи. Причината: тези райони предлагат перфектните почвени и метеорологични условия за отглеждане на лимони.
От Insider посещават Villa Divina - вила в град Виетри, в района на Амалфи, където отглеждат над 600 лимонови дървета. Villa Divina доставя лимони на специализираната в направата на италиански ликьори (лимончело, самбука и мистра) компания Pallini, създадена през 1875 г. в малко селце близо до Рим.
Производството на лимончело Pallini започва през 90-те години, а днес Pallini прави почти 1 милион литра лимонов ликьор годишно.
Източник: iStock
Лимончелото е традиционен италиански ликьор, който се предава от поколение на поколение, като семейна традиция. Повечето италиански семейства го правят в дома си по своя собствена рецепта, както ние в България правим ракията. Ключът към перфектния лимонов ликьор обаче, е качеството на неговите съставки.
Типът лимон, използван за производството на лимончело Pallini например, е Sfusato Amalfitano, известен още като лимон Амалфи. Тези лимони са защитени от Защитеното географско указание (ЗГУ) на ЕС, което очертава конкретна зона, където може да се отглеждат.
Тази зона включва 13-те града на крайбрежието на Амалфи. Приблизително 100 хиляди тона лимони се събират всяка година на територия от 400 декара. Ключово за качеството на амалфийските лимони обаче е, че те се отглеждат без пестициди.
Другото много важно за този сорт лимони е, че наистина не могат да бъдат пренасяни на големи разстояния, тъй като макар да не са класифицирани като органичен продукт, начинът, по който се отглеждат, е много подобен на органичния лимон.
Именно затова тези лимони не могат да издържат много, след като бъдат откъснати. Бързо се развалят (до две-три седмици), дори да бъдат оставени в хладилника, за разлика от другите лимони, които купуваме от супермаркета.
Източник: iStock
Характерно за лимона Sfusato Amalfitano е, че кората му е изключително богата на масла, които придават на ликьора този специфичен и познат ни вкус.
Средното тегло на амалфийския лимон е не по-малко от 100 грама. Обикновено плодовете се берат между пролетта и лятото. Берат се на ръка, обелват се, опаковат се и след престой от 24 часа се изпращат в дестилерията на Pallini в Рим.
Там се правят тестове, с които се установява алкохолното съдържание. В случай че е необходимо, то се коригира. И чак тогава лимончелото е готово за бутилиране.
Дестилерията на Pallini в Рим бутилира девет хиляди литра на всеки половин час. Няма да им се разсърдим, ако имат възможност да изпратят поне една бутилка за дегустация.
