Лазаровден е един от най-красивите пролетни празници в България. Православната църква го отбелязва в чест на Свети Лазар, а народът го свързва с новото начало, плодородието и любовта. Пада се винаги в събота - точно осем дни преди Великден.
По традиция на този ден се откъсват върбови клонки, които на следващия ден - Цветница, украсяват домовете за здраве. Най-важният обичай е лазаруването - ритуал, при който момичета, облечени в носии, обикалят къщите, пеят и благославят за здраве и берекет.
Това е и символичен преход от детството към моминството - важен момент в живота на всяка девойка. Тази традиция продължава да живее и днес в различни краища на България. Даваме пример с четири български села (макар да са много повече), където все още лазарките обикалят къщите на Лазаровден.
Село Столетово, община Карлово
Източник: iStock
В село Столетово, сгушено между Стара планина и Средна гора, Лазаровден се празнува с особена отдаденост. Десетки момичета - от най-малките, едва на четири години, до пораснали тийнейджърки - обличат народни носии и обикалят домовете. С песни и танци те благославят стопаните, а с подскоци и ритмично потропване символично "помагат" на природата да се събуди - житата да растат високи, а животните да се множат. За местните хора това не е само обичай, а и жива връзка между поколенията.
Стопаните на къщите очакват лазарките с радост и ги даряват с яйца, дребни пари, орехи или брашно, като знак на благодарност за благословията.
Село Боженци, община Габрово
Източник: iStock
Подобна атмосфера може да се усети и в архитектурния резерват Боженци, където Лазаровден се отбелязва като част от културния календар на селото.
Лазарките обикалят възрожденските къщи, пеят за здраве и благополучие и получават дарове - най-често яйца, брашно или пари. Празникът често се превръща в общоселско събитие, което събира както местни, така и гости, привлечени от автентичната атмосфера.
Село Жеравна, община Котел
Лазаровден в Жеравна се празнува с изключителна автентичност, запазвайки старинните традиции на лазаруването, типични за Еленския и Котленския край. Поради статута на селото като архитектурен резерват, празникът често придобива възстановъчен характер, показващ културното наследство.
Източник: iStock
Млади момичета, облечени в традиционни жеравненски носии, обикалят къщите в селото. Те са пременени с красиви престилки, характерни за региона, и украсяват главите си с венци от пролетни цветя и върбови клонки. Лазарките пеят специални лазарски песни за здраве, берекет, плодородие и любов. Всяка песен е насочена към конкретен член от семейството - за стопанина, за стопанката, за мома или момче за женене, за малки деца.
В Жеравна лазарките се събират на определено място (често край реката) и извършват обреда "кумичене". Те пускат венците си по водата или ги закачат на клони, като тази, чийто венец излезе най-отпред, се избира за "кумица" и се вярва, че първа ще се омъжи през годината.
Село Широка лъка, община Смолян
Източник: iStock
В родопското село Широка лъка, известно със силните си фолклорни корени, духът на Лазаровден също присъства, макар и по-скоро в по-малки общностни форми. Традиционните песни, носии и обичаи са жива част от местната култура, а празникът се отбелязва чрез училищни инициативи и участие на млади изпълнители, които продължават да пазят фолклорното наследство на региона.
