Ако ще си говорим за ниска физическа активност, малко са животните, които ще минат ленивците по този показател. Както добре ни е известно, те са едни от най-бавните бозайници. Ето и какво прави ленивците толкова спокойни и мудни.
Според HowStuffWorks ограничените движения на ленивците са резултат най-вече от хранителния им режим. Въпреки флегматичното си поведение, всъщност ленивците се справят страхотно в тропичните гори на Южна и Централна Америка. Те са отлично приспособени за живот сред дърветата, като се хранят предимно с листа, пъпки и филизи, главно на цекропии, каквито повечето останали горски обитатели не ядат.
Тъй като почти не консумират мазнини и протеини, бавните им движения са свързани с пестенето на енергия, затова и имат такъв лежерен подход към живота.
Средно един ленивец изкачва или изминава приблизително 38 метра на ден. На земята им е необходима около минута, за да извървят по малко от половин метър.
Източник: iStock
Храносмилателната им система е основната причина за техните бавни движения. Тъй като нямат резци, може да отнеме до месец, за да преработят и усвоят напълно храната. Метаболизмът им е с 40 до 45% по-бавен от този на повечето бозайници, за да се компенсира ниският им прием на калории.
Флегматичните им движения обаче не трябва да се бъркат със слабост. Ленивците могат да висят на клоните с часове, показвайки впечатляваща издръжливост. И тъй като прекарват по-голямата част от времето си високо в дървета, те нямат нужда от бързо движение, за да избягат от хищници.
Източник: iStock
Но бавният начин на живот на тези животни има един съществен недостатък - заради хранителния си режим, те обикновено ходят по голяма нужда само веднъж седмично. И това си е доста стресиращо събитие - трябва да слязат до земята и да рискуват да бъдат хванати от хищници, което поставя живота им в опасност.
По-лошото е, че бавната подвижност на червата означава, че се опитват да изтласкат почти една трета от телесното си тегло в изпражненията наведнъж, което не е никак лека задача.
