Наименованието "ядро" обикновено предполага нещо твърдо и фиксирано. Оказва се обаче, че ядрото на Земята се разтича. Поне така твърди екип от учени на световно ниво, които са направили заключението си след анализ на скални образувания на милиони години.
Геохимици от Калифорнийския технологичен институт и Океанографския институт откриват рекордни концентрации на изотопи на хелий 3 (3He) и хелий 4 (4He) в скалите в Арктика, което предполага бавно изтичане. И смятат, че може да има запаси от газ, заровен на около 2900 км под земята.
Хелият е изненадващо рядък елемент на повърхността на Земята и експертите все още не са установили колко от него остава "в капан" дълбоко под краката ни. Настоящето откритие обаче им е предоставило нов поглед върху най-мистериозния регион на нашия свят. Намирането на изотопите на хелий може да осветли ключови процеси в ядрото, като например как Земята генерира защитното си магнитно поле.
Източник: iStock
Повечето хелий във Вселената е от времето на Големия взрив, който се е случил преди 13.8 милиарда години. Земята е погълнала част от елемента като млада планета, която впоследствие е изригнала всичко по време на формирането си, продължило 4.6 милиарда години, както съобщава Science Alert.
Това означава, че всички следи от хелий, открити във вулканични скали като пробите в Арктика, идват или от джобове на мантията или от огромен, бавно изтичащ резерв. Базалтовите лави на остров Бафин в Канада съдържат едни от най-високите в света съотношения на хелий, което означава, че този газ не е свързан с атмосферата, а е по-скоро знак за по-дълбок земен произход.
Източник: iStock
Преди няколко години пък необичайна концентрация на хелий е открита и в лава от Исландия. Геолозите предполагат, че хелият и в двете проби вероятно да е произлязъл от древен резервоар дълбоко в земната кора.
И въпреки напредъка в геологията, ядрото на Земята остава голяма мистерия, като се има предвид, че все още липсва начин директно да се изследва. Най-дълбоката дупка, изкопавана някога и наречена удачно "входа към ада", се простира на внушителните 12 263 м надолу, но дори и това не се доближава до пробиването на кората до слоевете под нея.
И все пак, благодарение на техники като сеизмичната томография, човекът успява да начертае вътрешността на света. И внимателно изработени симулации предполагат, че запасите от благородни газове - като хелий и неон, уловени в ядрото, биха могли да бъдат защитени, преди да проникнат в заобикалящата я мантия с течение на времето. А ако ядрото изтича, това може да ни научи на много неща за това как се формират планети като нашата и как в крайна сметка се появява живот.
