Никой не е по-голям от хляба гласи народната мъдрост. И няма как да не се съгласим с нея дори само заради факта, че това е продуктът, който ни позволява бързо да "сглобим" нещо за хапване под формата на сандвич.
Не само заради това, а и защото сме върли противници на изхвърлянето на храна, търсим най-подходящия начин да съхраним хляба за по-дълго и по най-правилния начин. Противно на популярното мнение обаче, мястото му съвсем не е в хладилника.
Защо? Заради рекристализацията на нишестето. Може да звучи сложно, но този термин означава нещо относително просто, както ни поясняват от Serious Eats. Пшеничното брашно - основната съставка на хляба, съдържа нишесте.
Източник: iStock
В естествената си форма нишестето има кристална структура, което означава, че молекулите му са подредени в определена геометрична структура. След като се смеси с вода, за да стане на тесто и се изпече във фурната на висока температура, кристалната структура на нишестето се разпада - нишестето абсорбира вода и става аморфно.
След като хлябът ни е изпечен и изстине, нишестето постепенно се връща в първоначалната си форма - ето я и въпросната рекристализация. С което пък хлябът ни става по-твърд и сух с всеки изминал ден.
Ето и заключението след този кратък урок по физика. Рекристализацията се ускорява, ако държим хляба в хладилника. Най-добрият начин да го съхраним е на стайна температура.
