Не е нужно да имаме диплома от НСА, за да ни е ясно, че ефектът от еднотипните продължителни тренировки е до време. Винаги.
Да кажем, че сме бегачи. Естествено - сериозни: не пропускаме нито едно от кросчетата си през седмицата. Затова пък всеки път е като предния и като по-предния - бягаме с едно и също темпо, бягаме с едни и същи маратонки, по същия маршрут... И колкото и да сме сериозни (а нали се разбрахме, че сме), в един момент ще спрем да се развиваме като бегачи. Защото сме се вкарали - при това напълно сами и доброволно - в монотонен непрогресивен коловоз.
Ето защо в почти всички тренировъчни планове на спортуващия се препоръчва да сменя темпото, да променяме терена, наклона, да ползваме различни техники и уреди. Да предизвикваме себе си. Абсолютно същото е и когато тренираме с приятел или с партньор.
Източник: iStock
Да, всеки в залата знае, че вглъбеното мълчаливо самостоятелно тичане например изгражда характер, техника, прецизност. Но пак на всеки му е ясно, че тренирането с партньор ни кара да се представим по начин, по който, ако сме сами, не бихме.
Казано по друг начин, на терена излиза съревнованието - един по-скоро социален и психологически фактор, който обаче действа безотказно върху спортните резултати.
Кои са петте типа приятели, с които ще излезем от застоя в тренировките (и как точно да се справим с този проблем), ще разберем на mybody.bg.
