Пътниците на обречената подводница Titan вероятно са прекарали последните си мигове в пълен мрак, гледайки зловещи биолуминесцентни създания, плаващи покрай тях, и слушайки любимата си музика. Преди броени дни изплуваха трагични подробности за последните мигове на пътниците, когато Кристин Дауд - съпругата и майката на съдбовното дуо баща-син Шахзада и Сюлеман, разказа пред New York Times как пътуването е било кулминация на манията на семейството по 111-годишните останки, по които са запалени, откакто посещават изложба на Титаник в Сингапур през 2012 г.
Титаник треската на Дауд се разраства още повече след пътуване през 2019 г. до Гренландия, където те се заинтригуват от ледниците, които се обвиват в айсберги - същата океанска опасност, която унищожава Титаник през 1912 г. Кристин казва, че тогава е попаднала на реклама на OceanGate, предлагаща пътувания до останките. Тя е трябвало да придружи съпруга си милиардер, но в крайна сметка мястото й заема техният 19-годишен син - първоначалната екскурзия на двойката е отложена от пандемията, а при втория опит момчето вече е достатъчно голямо, за да отиде с баща си.
Кристина разкрива, че съпругът и синът за малко да пропуснат катастрофалното пътуване за Деня на бащата, когато полетът им до Сейнт Джонс, Нюфаундленд, откъдето корабът-майка отплава, е бил отменен, а последващият - забавен. "Всъщност бяхме доста притеснени, като си казвахме "О, Боже мой, какво ще стане, ако отменят и този полет?", казва Кристин пред New York Times. "Сега, като се връщам назад, ми се иска да го бяха пропуснали."
Но семейството стига до Polar Prince навреме. И така Кристин и нейната 17-годишна дъщеря Алина са на борда на 18 юни, за да гледат Шахзада, Сюлеман и трима други пътници - основателят и главен изпълнителен директор на OceanGate Стоктън Ръш (61 г.), прочутия Титаник изследователят Пол-Анри Нарджоле (77 г.) и британският милиардер Хамиш Хардинг (58 г.) - да да се качват на борда на 6.7-метровата подводница и да изчезват в Атлантическия океан.
Според разказа на съпруата и майка, Шехзада и Сюлеман са били във възторг от пътуването, което OceanGate многократно рекламира като шанс за туристите да бъдат "изследователи, авантюристи и граждански учени".
"Той беше като пружинка", описва Кристин вълнението на сина си точно преди да тръгне с подводницата. Що се отнася до съпруга й, тя не крие, че той е копнеел да има същите приключения като Нарджоле - известният водолаз от Титаник, който разказал на семейството за момент, когато попаднал в капан в подводница в продължение на три дни.
"О, боже мой, това е толкова готино", спомня си тя думите на съпруга си. "Той сякаш попиваше всяка дума. Лицето му сияеше, когато говореше за всички тези изперкали неща."
Кристин разказва за многократните срещи, по време на които е провеждано обучение за това как работи подводницата и безопасността й, но твърди, че някои от уроците сякаш просто са прелетяли покрай главата на всички. "Нямахме никаква представа за инженерната страна на подводницата. Искам да кажа, че седите в самолет, без да знаете как работи двигателят. Същото беше и с Titan." И Кристин не е единствената, която признава, че е озадачена от механизма на подводницата Titan.
Бил Прайс, който се качва на подводницата през 2021 г., разказва, че пътуването му е било прекратено, когато Titan губи задвижващата си система от едната страна. Той разказва, че Ръш не може да накара "механизма за падаща тежест" на превозното средство да се освободи за изкачването, така че инструктира пътниците да опитат да разклатят подводницата, за да помогнат.
"След няколко раздрусвания получихме инерция", казва Прайс. "Тогава чухме шум и всички колективно разбрахме, че едната от тежестите е паднала. Така че продължихме да го правим, докато всички тежести свършиха." И превозното средство бавно се издигна обратно на повърхността.
Прайс споделя, че въпреки проблема, екипажът се качва отново на подводницата на следващия ден и успешно посещава останките на кораба. Той също така отбеляза, че сред уроците по безопасност има и такъв за случай на имплозии поради натиск - точно това, което очевидно сполетява подводницата миналия месец.
Прайс разказва, че на него и на други пътници им е казано, че натискът от океана ще бъде като да разбиеш кенче с чук или да бъдеш смачкан от слон, стоящ на един крак с още 100 дебелокожи върху него. "По някакъв зловещ начин това беше успокояващо", спомня си Прайс относно уверението, че смъртта ще бъде мигновена.
Кристин разказва, че когато пътниците достигат мястото си за гмуркане в средата на океана, тя се е чувствала уверена от "добре смазаната операция", която OceanGate провежда, докато екипажът подготвя участниците какво да очакват. Пътниците са инструктирани да не ядат много обилно в деня преди пътуването и да не пият никакво кафе на сутринта. Препоръча се да носят дебели чорапи и шапка заради ниските температури на Атлантическия океан.
Предупредени са също, че на пода на подводницата може да се натрупат кондензни локви, така че трябва да избягват да мокрят краката си, спомня си Кристин. Също така им е казано да проявят търпение и да запазят очакванията си, докато стигнат до Титаник, тъй като светлините на подводницата ще бъдат изключени, за да пестят батерията. Въпреки това им е обещано, че ще зърнат биолуминесцентни морски създания по време на пътя надолу към дълбините.
Пътниците също са насърчавани да заредят любимите си песни в музикалния плейър на подводницата, тъй като пътуването обикновено продължава четири часа. Кристин твърди, че ентусиазмът на семейството не намалява нито за миг, дори когато Шахзада се оплаква от цялото оборудване, което трябва да сложи, преди да влезе в подводницата Titan.
След като се сбогуват с тях, Кристин и дъщеря й наблюдават как подводницата се отдалечава в Атлантическия океан, докато изчезва от погледа им, пътувайки с 1.6 км/ч - толкова бавно, че не се усеща никакво движение. "Беше прекрасно утро", спомня си Кристин, добавяйки, че очарованият й съпруг многократно е казвал предишния ден: "Утре се гмуркам! Утре се гмуркам!"
Какво се случва в човешките останки и тези на подводницата Titan
Има ли шанс телата да бъдат открити
Когато на по-малко от втория час от два часа и половина спускане надолу контактът с плавателния съд е изгубен, им е казано, че подобни проблеми се случват. В такава ситуация, ако контактът не бъде осъществен в рамките на един час, подводницата трябва да свали тежестите си и да се върне на повърхността.
