През 2012 г. екип от лекари публикува любопитен случай на мъж, който временно е имал сърдечна честота от 600 удара в минута - цели 300 удара по-бързо от теоретичната граница.
Докладът за случая описва подробно как 57-годишен мъж с квадриплегия е бил отведен в болница с оплаквания от световъртеж и натиск в гърдите. След прегледа са му дадени нитрати и хепарин за остър коронарен синдром и е оставен за наблюдение и изследвания.
На третия ден от постъпването си той получава на няколко пъти болки в гърдите и тахиаритмия (висока сърдечна честота и необичаен ритъм). По време на един от тези случаи пулсът му достига около 600 удара в минута за около 20 секунди, преди постепенно да се забави до 300 удара в минута, след което спонтанно се връща към нормален ритъм.
Източник: iStock
Както отбелязват лекарите, има и други случаи на изключително висок пулс, като предишният най-висок е бил 480 удара в минута.
"Проучване на немедицинска литература също разкрива доклад за случай на датски аудиолог Оле Бенцен, който умира от смях, докато гледа филма "Риба, наречена Уанда" през 1989 г.", добавят лекарите. "Сърдечната му честота е била между 250 и 500 удара в минута, преди да се поддаде на сърдечен арест."
Според лекарите при нормална сърдечна физиология е известно, че след потенциала за действие (AP), абсолютният рефрактерен период (ARP) предотвратява друг потенциал за действие, докато каналите се нулират в атриовентрикуларното съединение (AV).
Абсолютният рефрактерен период на атриовентрикуларното съединение продължава около 0.2 секунди, ограничавайки сърдечната честота до 300 удара в минута на теория. Въпреки това, при необичайна сърдечна физиология, може да има механизми, които позволяват на сърцето да бие много по-бързо за известно време, пишат от IFL Science.
