Рана Горгани, суфизмът и как една жена танцува като дервиш

От 2005 г. прочутият танц на дервишите е част от списъка на ЮНЕСКО. И с право - той е сред безценните шедьоври на устното и нематериално наследство на световната организация към ООН. А дервишите са един от многото ордени в исляма, водят аскетичен начин на живот, често съпътстван от клетва за въздържание и бедност. До неотдавна достъпът до това духовно и мистично-философско учение е позволен само за мъже, но вече се срещат и жени последователи.

Колко тежко е да си жена в Кувейт

"...защото това, което се случва, е неприемливо."

Една от тях е 37-годишната Рана Горгани. Родена е в Иран, но родителите й бягат от източната страна заради революцията и се установяват във Франция.

Рана попада във фокуса на медиите не само заради факта, че е сред малкото жени, посветени в тайните на мистично и тъй красиво продължително въртене, но заради сесиите си в Zoom. Именно пандемията я кара да започне да говори онлайн за суфизма и да установи духовна връзка със сериозен брой последователи.

С което се превръща и в още един пример как човек може да се възползва от развитието на технологиите в условията на пандемия и да получи онова, което търси.

Колко е вредно да сме постоянно онлайн

Много, според психолозите

Както сама разказва пред AFP, дълго време Рана приема танца на дервишите като "движеща се медитация", чрез която суфите се стремят да общуват с божественото; като нещо, което трябва да остане зад затворени врати. 

Рана Джорджани започва живо да се интересува от суфизма след първото си посещение в Иран. Тогава тя е само на 14 години. Оттогава участва и в много церемонии в Иран и Турция, но най-вече тайно - дервишите често са обект на преследване от страна на иранските власти.

В началото няма намерение да излиза пред публика, защото подобно нещо обикновено е позволено само на мъжете. Но преди 10 години решава да покаже цялата красота на така характерните продължителни завъртания по време на фестивал в Монпелие.

В първия момент, когато излиза на сцената, Рана изпада в паника и спира за няколко секунди. Има чувството, че нарушава някакво правило, но после се съвзема. А накрая получава бурни аплодисменти. Успява и да разплаче не един и двама зрители. Именно тогава и осъзнава, че иска да е дервиш "на пълен работен ден".

За Рана Горгани танцът на дервиша е много повече от танц, той е "молитва, акт на отдаденост на божественото".

И въпреки че за суфизма е характерно - особено в Иран, Турция и Афганистан, жените да не участват тази церемония едновременно с мъжете, Рана приема, че душата не е нито мъжка, нито женска.

А най-хубавото е, че в Европа тя може да практикува танца на дервишите свободно. И по всичко личи, че тя ще продължава да го прави. Било то и онлайн.