В късните часове на 16 септември студиото на Jimmy Kimmel Live! изглеждаше както винаги - пълно с публика, камерите насочени към сцената, а домакинът в типичния си стил започна с ироничен монолог за събитията от деня. Но думите му този път не отекнаха като обикновена вечерна закачка. Те се превърнаха в искра, която подпали една от най-големите медийни полемики в САЩ за последните години.
Кимъл се пошегува по повод убийството на Чарли Кърк - влиятелен консервативен активист и създател на организацията Turning Point USA. В монолога си водещият каза, че MAGA средите - привържениците на Доналд Тръмп, използват трагедията, за да извлекат политически дивиденти, като едновременно се дистанцират от нападателя. Зрителите в студиото реагираха със смях и аплодисменти. Но отвъд стените на студиото реакцията беше далеч по-бурна.
Първата вълна: онлайн възмущение
В рамките на часове социалните мрежи кипнаха. Консервативни коментатори обвиниха Кимъл в безсърдечие, нарекоха шегата "болна" и поискаха санкции. В епохата на постоянен дигитален шум, онлайн недоволството често остава в границите на X и няколко телевизионни студия. Но този път възмущението намери институционален израз.
Източник: GettyImages
Намесата на регулатора
Федералната комисия по комуникации (FCC) - органът, който следи телевизионното съдържание, се включи в спора. Комисарят Брeндан Кар заяви публично, че думите на Кимъл са "дълбоко болни" и подсказа, че може да се стигне до преразглеждане на лицензи на станции, ако ABC и Disney не реагират. Това беше изключително необичайна стъпка: FCC традиционно се намесва при случаи на непристойност, реч на омразата или технически нарушения, но не и при политически коментари в рамките на сатирично шоу.
Корпоративният капан
Тук започна истинската драма. Disney, собственикът на ABC и продуцент на Jimmy Kimmel Live!, се оказа в деликатна ситуация. От една страна, компанията трябва да пази имиджа си като защитник на свободата на творческото изразяване и като дом на едно от най-гледаните вечерни предавания. От друга - корпорацията разчита на добри отношения с регулаторите и на стабилни партньорства с регионалните телевизионни станции, които излъчват продукциите ѝ.
Само дни след монолога две от най-големите групи собственици на телевизионни станции - Nexstar Media Group и Sinclair Broadcast Group, обявиха, че ще спрат да излъчват шоуто. Това означаваше загуба на значителна част от националното покритие. Под натиска на тези решения и в сянката на изявленията на FCC, Disney предприе ход, който мнозина видяха като отстъпление: Jimmy Kimmel Live! беше свалено от ефир "за неопределено време".
Обратната реакция
Тази стъпка обаче отприщи нова вълна от критики - този път в противоположната посока. Журналисти, комици и правозащитни организации скочиха срещу Disney, обвинявайки корпорацията в цензура и в поддаване на политически натиск. В социалните мрежи започна да циркулира въпросът: ако дори най-популярният нощен водещ не е защитен от корпоративни и политически интереси, какво остава за останалите гласове?
Източник: GettyImages
Свободата на словото, гарантирана от Първата поправка, се оказа в центъра на дебата. Юристи и анализатори напомниха, че FCC няма право да санкционира за политическо съдържание и че намесата на регулатора поставя опасен прецедент.
Завръщането
Под натиска на общественото мнение и след дни на напрежение, Disney и ABC обявиха, че шоуто ще се върне в ефир на 23 септември. Но дори това решение не сложи край на кризата. Някои станции - най-вече тези, контролирани от Sinclair, отказаха да възстановят излъчването, докато Кимъл не поднесе извинение или не направи дарение към семейството на Чарли Кърк или към Turning Point USA.
Така завръщането се оказа половинчато. Кимъл се върна на сцената, но част от страната вече не можеше да гледа неговото шоу.
По-широкият контекст
Случаят с Кимъл е симптоматичен за няколко процеса в американското общество. Единият е политическата поляризация - шегата, предназначена за смях, се превърна в боен вик за едната половина от политическия спектър и в знак на солидарност за другата.
Случаят демонстрира и крехкостта на корпоративния баланс - Disney се оказа между чука и наковалнята: натиск от регулатора и партньорите от една страна, и от публиката и защитниците на свободата на словото - от друга.
Да не забравяме и за рисковете за свободата на словото - когато регулатор загатва за последствия заради политическа шега, това поражда опасения за самоцензура не само при Кимъл, но и при други водещи, сценаристи и журналисти.
Източник: GettyImages
Не на последно място, се засяга и медийната икономика - големите групи собственици на телевизионни станции, като Sinclair и Nexstar, показаха колко голяма е властта им върху съдържанието. Те могат да изключат цяла програма и да променят медийния пейзаж в определени региони.
Какво следва
Историята с Джими Кимъл едва ли ще приключи бързо. Тя ще остане като ориентир за бъдещи конфликти между сатирични водещи, корпоративни интереси и политически натиск. Вероятно Кимъл ще продължи да е остър, но с по-внимателно подбрани думи. Вероятно Disney ще изработи нови вътрешни правила за съдържание. И може би FCC ще бъде подложена на по-строг обществен контрол, за да не надхвърля правомощията си.
Едно е ясно: американската телевизия вече няма да е същата. Случаят доказа, че в епоха на свръхполяризация дори една шега може да се превърне в политическа буря, която да разтърси корпорации, институции и обществото като цяло.
Случилото се с Jimmy Kimmel Live! не е изолиран инцидент. То е част от по-голяма традиция в американските медии, при която думи, изречени на живо, могат да предизвикат политически проблеми, корпоративни последствия и културен дебат. Припомняме два случая, за които се сещаме.
Източник: GettyImages
Случаят с Бил Махър (2001 г.)
След атентатите на 11 септември, водещият Бил Махър - тогава начело на шоуто Politically Incorrect, заяви, че макар терористите да са извършили чудовищно престъпление, те не могат да бъдат наречени "страхливци". Коментарът бе възприет като шокиращ и неуважителен в момент на национална трагедия.
Рекламодателите започнаха да се изтеглят, някои станции спряха шоуто, а в крайна сметка ABC го свали от ефир. Махър оцеля като медийна фигура и по-късно намери дом в HBO, но случаят остана като пример за това как свободата на словото може да се сблъска челно с обществените настроения и корпоративния страх.
Колин Каперник и коляното на стадиона (2016 г.)
Друг известен случай, макар и извън телевизионната индустрия, е протестът на футболиста Колин Каперник, който коленичи по време на химна в знак на протест срещу полицейското насилие. Жестът му не беше дума или шега, а действие. Но последствията бяха сходни: мощна вълна от възмущение, разделение в обществото, корпоративни рискове за NFL и спонсорите.
Каперник фактически беше изолиран от лигата, макар формално да не е бил наказан. Случаят повдигна същите въпроси: може ли публична личност да използва своята платформа, за да отправя политически послания, без да бъде санкционирана от институциите и корпорациите?
