Наскоро директор на училище във Флорида, САЩ, бе принуден да подаде оставка, след като на ученици им е била показана скулптурата на Давид на Микеланджело. Този случай изненадва мнозина, тъй като откакто мраморната статуя е създадена около 1504 г., тя е считана за вечен шедьовър.
Това обаче далеч е първият път, в който произведение на изкуството предизвиква скандал. Ето още 10 такива примера, които историята помни.
Марк Куин - "Аз", 1991 г.
На всеки пет години, в интервал от пет месеца, британският художник Марк Куин изцежда пет литра от собствената си кръв, която разлива в полупрозрачен, охладен калъп с формата на лицето си. Резултатът - серия от автопортрети, за които артистът спокойно може да твърди, че е вложил повече от всеки друг.
За някои хора обаче неговото произведение на изкуството е просто ужасяващо и вампирско. За други пък то е трогателно и смело и с дълбочината, с която подчертава крехкостта на битието, дори се нарежда по заслуги до велики художници като Рембранд, Ван Гог и Синди Шърман.
Алън Джоунс - "Стол", 1969 г.
Към създателя на "Стол", британският поп артист Алън Джоунс, има обвинения, че е третирал жените като предмети. Подобно непочтено отношения изобразява и творбата му, която представлява оскъдно облечен женски манекен в предизвикателна поза, върху който е поставена възглавничка.
На Международния ден на жената през март 1986 г. произведението е залято с препарат (и в последствие увредено) от двама активисти, ужасени от "чувствителността" му.
Пиеро Мацони - Merde d'Artista, 1961 г.
През 1961 г. италианският авангарден художник Пиеро Манцони натъпква в 90 тенекиени кутии почти три килограма от собствените си изпражнения.
Смята се, че това произведение на изкуството е в отговор на подигравателен коментар, който бащата на артиста и собственик на фабрика за консерви, веднъж е направил към него, като е оприличил творчеството му с екскременти.
Робърт Раушенберг - "Изтрита рисунка на де Кунинг", 1953 г.
Робърт Раушенберг е любопитен да разбере дали произведение на изкуството може да бъде оценено след като бъде заличено с гумичка, вместо да бъде създадено с молив, четка или длето, както обикновено правят творците. Затова той убеждава приятеля си, холандско-американския абстракционист Вилем де Кунинг, да пожертва своя скорошна рисунка за експеримента.
Резултатът е просто хартия, върху която липсва каквото и да било изображение, а целта - хората да бъдат предизвикани да решат дали една картина без картина реално е картина или дали всъщност истинското произведение на изкуството е рамката, която просто побира един празен лист хартия.
Джуди Чикаго - "Вечерята", 1979 г.
Идеята на "Вечерята" е да отбележи приноса на жените към културната история. Затова американската художничка Джуди Чикаго изобразява триъгълна банкетна маса с 39 места, като порцелановите чинии са ръчно рисувани и украсени с пеперуда, наподобяваща... вулва.
Творението е едновременно аплодирано и осмивано. Съвременната британска художничка Корнелия Паркър например го критикува заради вулгарността му и заради това, че е отражение повече на егото на Джуди Чикаго, отколкото е посветено на жените, които уж почита. "Всички сме сведени до вагини, което е малко депресиращо", пише Корнелия Паркър в The Guardian.
Ричард Сера - "Наклонена арка", 1981 г.
Осем години преди падането на Берлинската стена през 1989 г., екип от строителни работници изгражда 36 метра дълга и 3.6 м висока барикада от стомана на Federal Plaza в Ню Йорк.
Новаторското творение на американския художник Ричард Сера обаче в последствие е премахнато, тъй като се твърди, че осигурило убежище за вандали и терористи.
Кристо и Жан-Клод - "Обградените острови", 1983 г.
За две кратки седмици през месец май 1983 г. творбата на Кристо и Жан-Клод, наречена "Обградените острови", разцъфва във водите на залива Бискейн във Флорида. Единадесет острова са обградени от 600 000 кв. м. розов плат, но не всички оценяват идеята и изпълнението на художниците.
Еколози протестират срещу инсталацията, тъй като са притеснени от негативния ефект, който може да окаже синтетична пластмаса, разпъната върху местообитанието на морските животни.
Трейси Емин - "Моето легло", 1998 г.
Британската художничка Трейси Емин създава творбата си за изложбата на наградата Turner през 1998 г., но отзивите са масово негативни. "Моето легло" всъщност разкрива за един депресивен период от живота на артистката, в който всякакви разхвърляни предмети сигнализират за нестабилната ѝ психика.
Според мнозина съвременното изкуство е изгубило посоката си. Защитници на творбата обаче не липсват - те пък са изненадани, че повече от 80 години след прословутия писоар на Марсел Дюшан, едно разхвърляно легло може да предизвика такова възмущение.
Давид Черни - "Акула", 2005 г.
В творбата си Давид Черни потапя Саддам Хюсеин във формалдехиден разтвор. За някои обаче това показва сваления иракски диктатор като жертва. Според други "Акула" е просто твърде графична. Насрочената изложба в музей в Белгия през 2006 г. в крайна сметка е отменена с указ на кмета от страх, "че определени групи от населението ще намерят творбата за твърде провокативна".
Пол МакКарти - "Дърво", 2014 г.
През октомври 2014 г., като част от коледна изложба, в Париж се появява надуваемата скулптура "Дърво" на американския художник Пол МакКарти. Тя обаче е съборена от вандали и в последствие премахната. Причината - приликата на скулптурата със секс играчка. И на самия Пол МакКарти също не му се разминава. Той си отнася три удара по лицето от възмутен от инсталацията гражданин, пише BBC Culture.
