Докато лятото постепенно се оттегля, музиката очевидно няма намерение да намалява темпото. Шакира и Малума отново се събират, Джеймс Артър показва по-уязвимата си страна, АДЕЛА затвърждава впечатлението, че от нея тепърва ще чуваме много, а Роджър Тайлър от Queen доказва, че думата "пенсиониране" явно не присъства в речника му.
И, разбира се, започваме с песен, която вече познаваме, но този път я чуваме по нов начин. Това е "Безсъние" на Чочо Владовски. Сега Тангра ѝ дават нов живот с нов запис и видеоклип.
Песента от години присъства в концертния репертоар на групата, а силната реакция на публиката е една от причините музикантите да решат да я запишат в нова версия. В нея участват Боби Косатката, Дани Ганчев, Иво Чалъков, Стефан Попов и Валери Григоров - Рио. Текстът е на Александър Петров, а видеото е режисирано от Васил Стефанов.
Любопитното е, че Тангра не се опитват да превърнат "Безсъние" в нещо напълно различно. Вместо това запазват емоционалното ядро на песента и го прекарват през звученето на сегашния си състав, като парчето получава достатъчно рок енергия, за да не изглежда като музейна реставрация, но оставя пространство на мелодията и текста.
Шакира и Малума отново заедно? Да, и този път резултатът се казва "Agua". Колумбийските звезди се срещат за четвърти път след "Chantaje", "Trap" и "Clandestino", а новата им песен излезе на 17 септември. Има нещо почти логично в това двамата отново да се съберат. Шакира носи разпознаваемата си вокална идентичност, а Малума добавя латино флирта и ритъма, които превърнаха предишните им колаборации в хитове.
"Agua" идва с очакването за нов хит, но и с вече добре познатата динамика между двамата. Това е песен, която разчита на химията между две големи имена. "Agua" е лъскава, латино и достатъчно заразителна, за да ни върне към онзи момент, в който лятото още отказва да си тръгне.
Джеймс Артър отваря нова глава с "Waste My Tears" - песен, която показва по-уязвимата му страна. Тя е първият сингъл от предстоящия му седми студиен албум, който ще последва Pisces от 2025 г.
Артър говори за момента, в който човек трябва да спре постоянно да търси външно одобрение и да се научи отново да харесва самия себе си. Това е интересен завой за певец, чиято кариера до голяма степен е изградена върху емоционални балади и песни за разбити отношения. Песента е меланхолична, но не потъва в самосъжаление, което я прави любопитен знак за посоката на предстоящия албум.
Ако името АДЕЛА все още не ви е попадало достатъчно често, вероятно скоро ще започне. Словашката певица наскоро издаде дебютния си албум PRIMA, а само няколко седмици по-късно песните от него вече трупат милиони гледания и стриймове. И колкото и да отказвахме да ѝ обърнем внимание, вече не можем да си затворим очите.
Избираме "Ain't In LA", защото песента се откроява с личната си история. АДЕЛА пее за пътя от Словакия към Лос Анджелис и за осъзнаването, че талантът и мечтите не принадлежат на един-единствен град. Песента вече се представя впечатляващо в стрийминг платформите. На 6 септември тя достига седмо място в глобалната дневна класация на Spotify, а PRIMA оглавява глобалния и американския Spotify Top Albums Debut.
"Ain't In LA" има онова рядко качество да звучи едновременно модерно и достатъчно мелодично, за да остане в главата. Ако дебютният ѝ албум е заявка за бъдещето, тази песен определено е сред тези, които заслужават внимание.
Роджър Тейлър очевидно няма намерение да оставя барабаните на Queen да събират прах. На 18 септември излиза седмият му солов албум Violence Insane in a Beautiful World, а сред песните в него е "Come On Summer (It's Party Time)" - с участието на южноафриканския Ndlovu Youth Choir.
Изборът на хор не е случаен. Ndlovu Youth Choir привлича вниманието на Тейлър с интерпретацията си на "Bohemian Rhapsody" на зулуски език. В "Come On Summer" хорът добавя слънчево африканско звучене към песента, а контрастът с характерния глас на Тейлър я прави особено любопитна.
Самият албум има по-сериозна тема и заглавието му препраща към тревогите на Тейлър за насилието, войните и състоянието на света. "Come On Summer" обаче е по-скоро неговият начин да натисне бутона за пауза и просто да се наслаждава на живота.
Това е песен, която има ретро усещане, африкански ритъм и онази леко хулиганска енергия, която Тейлър носи със себе си. Не е най-сложната композиция на света, но е от парчетата, които си пускаш с усмивка и без особена нужда да анализираш.
