Всичко започва с един прост въпрос: "Мога ли да нарисувам ваш портрет?" През лятото на 2015 г. Брайън Питърсън и съпругата му Ванеса тъкмо са се преместили в Санта Ана, Калифорния. Извън апартамента на двойката, който е на четвъртия етаж, на ъгъла на улицата живее окаян бездомник, който обича да крещи и понякога ги държи будни през нощта. 28-годишният Питърсън често се разминава с човека на път за работата му като автомобилен дизайнер в Kia Motors, но те така и не разговарят. Какво общо биха могли да имат?
Един ден Питърсън си почива в хола, четейки книгата Love Does за силата на любовта в действие, когато тишината му е нарушена от бездомника. Вдъхновен от състрадателното послание на книгата, Питърсън взима неочаквано решение: да излезе навън и да се представи. В този първи разговор Питърсън научава, че името на мъжа е Мат Фарис. Той се премества в Южна Калифорния от Кентъки, за да продължи музикална кариера, но скоро изпада в трудност и в крайна сметка живее на улицата повече от десетилетие.
"Това беше най-странното нещо за мен", спомня си Питърсън по-късно в подкаста Top Artist. "Видях красота на лицето на мъж, който не се е бръснал сигурно от една година, имаше дълги нокти, вероятно не се беше къпал от месеци и повече, но неговата история, животът в него ме вдъхнови."
И въпреки че Питърсън, възпитаник на Кливландския институт по изкуствата, не е хващал четка за рисуване от около осем години, той с изненада дори за самия него, се усеща, че пита дали може да нарисува портрет на Фарис. Фарис се съгласява.
Връзката на Питърсън с Фарис го кара да създаде Faces of Santa Ana, организация с нестопанска цел, фокусирана върху сприятеляването и рисуването на портрети на различни бездомни хора. Питърсън избира цветове, вдъхновени от личността и житейската история на конкретния човек, създавайки трогателни картини. Той показва как един човек печели битката си с алкохолизма, например, чрез преход на цветовете от мрачно синьо към блестящо алено. Питърсън продава платното, подписано както от човека с тежка житейска история, така и от художника, за няколко хиляди долара, като разделя приходите и влага половината в това, което той нарича "любовна сметка" за своя модел.
След това помага на хората да използват парите, за да си стъпят отново на краката. Много от новите приятели на Питърсън използват даренията, за да си осигурят незабавни нужди - медицински грижи, хотелски стаи, храна. Но Питърсън се е научил да не прави предположения за това от какво най-много се нуждае човек. "Направих толкова много грешки, мислейки, че знам какво искат хората", казва той. "Тогава осъзнах: защо просто не ги попитам?"
Със средствата от портрета си Фарис записва албум, сбъдвайки музикалните си мечти. Друг в трудно положение, като Кимбърли Сондовал, която никога не е успявала да издържа финансово дъщеря си, през сълзи от радост пита: "Мога ли да използвам парите, за да платя наема на дъщеря си?".
През осемте години от създаването на Faces of Santa Ana, Питърсън, който сега живее в Маями със съпругата и децата си, създаде нова организация с нестопанска цел, наречена Faces of Mankind - колектив от художници, които рисуват портрети на бездомни хора в цялата страна, пише Reader's Digest.
Питърсън е нарисувал 41 от тези портрети сам. Но в готовите продукти има нещо повече от парите, които носят на някого в безизходица. Той е открил, че купувачите са склонни да се свързват с историята на човека в картината, намирайки прилики и често приятелство с някого, когото иначе биха пренебрегнали или стереотипизирали. "Хората често ми казват: "Аз бях този, който пресичаше улицата и не им обръщаше внимание, но сега виждам бездомните хора по различен начин сега."
