"Кога мога да дам тази или онази храна", "Колко точно трябва да изяжда?" това са въпросите, свързани със захранването на бебетата, които родителите най-често си задаваме. С напредването на възрастта на малчуганите обаче сякаш фокусът ни се измества от храненето. А то продължава да бъде много важно.
"Не само защото е ключово за растежа и развитието, но и защото през първите години от живота на детето поставяме основите на трайни хранителни навици и нагласи. Изграждаме модели, които работят през целия живот", категорична е Магдалена Пашова. Тя е възпитаник на канадския институт за природосъобразно хранене CSNN, сертифициран хранителен терапевт по системата Sequential Oral Sensory, автор на четири книги за захранване и детско хранене.
Освен всичко това Маги е и майка на две деца. Майка е и думата, която използва, за да опише себе си. Плюс работохолик, разбира се. А като всяка работеща майка, се сблъсква с обичайните предизвикателства. На първо място вечният недостиг на време, колкото и организирана, ефективна и подредена да е. На второ място чувството за вина. Когато се налага да работи, а детето иска внимание. Когато се пречупи и му даде да погледа телефона, за да допише поредния имейл. С годините обаче Маги осъзнава, че като майка, все за нещо се чувства виновна. И се научава да контролира това чувство.
Източник: Даниела Ламбова
"Разбрах, че всеки родител прави за детето си най-доброто, на което е способен, с възможностите, с които разполага. Често тези възможности са ограничени и ни пречат да бъдем перфектните родители. Но ние не живеем в перфектен свят и няма нужда да се обвиняваме, че не сме идеални."
Що се отнася до професионалния път, Маги завършва и специализира в сферата на международните икономически отношения и финансите. Има чудесна работа в хубава компания и страхотни колеги, но въпреки това се усеща не на място. Чувства се нереализирана. Тогава започва да търси себе си, прави си професионални тестове, за да разбере кои са силните ѝ страни и установява че най-подходящи за нея с т.нар. помагащи професии. Важно ѝ е обаче професионалната ангажираност да е свързана с творчество, разнообразие и работа с хора.
"А защо точно нутриционистика ли? Беше нещо ново, различно, звучеше ми интересно, подхождаше на професионалния ми профил и беше свързано с храна, към която като типичен телец винаги съм имала слабост." Така науката за хранене наистина се оказва "нейното нещо". И продължава да бъде вече 10 години. От известно време освен с нутриционизъм, Маги се занимава и с хранителна терапия.
Източник: Даниела Ламбова
През 2022 г. се сертифицира официално като SOS хранителен терапевт. SOS терапията, разработена и патентована от д-р Кий Туми, е мултидисциплинарен метод, който помага на деца с хранителни затруднения (т.нар. злояди деца) да разширят хранителния си репертоар и да започнат да се хранят разнообразно и балансирано.
"Обучението при д-р Туми беше изключително обогатяващо и трансформиращо преживяване, защото ми помогна да погледна на храненето през един много ценен ъгъл - не този на храната, а на човек, който се храни", споделя Маги. Така благодарение на д-р Туми, днес знае много повече за затрудненията, които срещат "злоядите" деца, и разполага с нужните инструменти, за да помогне на тях и на семействата им. Дори в момента посещава специализирани класове за работа с конкретни групи деца.
"Защо, ако бебето ни върти глава или прави погнусена физиономия при опитването на дадена храна, ние да продължим да му я предлагаме", пита ни Маги и без да чака, дава отговор. Защото е установено, че са нужни поне 10 опитвания (дори 20), за да я приеме и хареса. И че повечето родители се отказват след най-много пет предлагания.
Източник: Даниела Ламбова
"Или защо ако детето каже: "Това не ми харесва. Няма да го ям.", ние да не се втурваме да му предлагаме алтернатива. Защото така то лесно се научава, че може да отказва всичко и да иска едно и също, стеснявайки значително хранителния си репертоар."
Тези и още много ценни съвети и практики Маги Пашова описва в последната си книга "По-здрави деца". Книга за заети родители, които искат да хранят пълноценно и разнообразно децата си, като в същото време им помогнат да изградят позитивно отношение към храната и храненето, да развият полезни хранителни навици и да ги запазят за цял живот.
"Не искам да звучи нескромно, но аз оценявам тази книга като най-успешния си професионален проект до момента. Определено вложих много труд и време в подготовка, четене на стотици проучвания за първата част, тестване на рецепти за втората, писане и пренаписване", категорична е Маги. Искрено благодарна е за професионализма и за отличната работа по книгата на своя екип - Даниела Ламбова (снимки), Албена Лимони и Студио Франк (дизайн и предпечат).
Източник: Даниела Ламбова
А що се отнася до любима рецепта от книгата, Маги е категорична - всичките. Причината: всяка рецепта е специално подбрана, след като е приготвяна многократно, тествана и харесвана от нейните деца. "За мен беше много важно да включа в "По-здрави деца" рецепти с достъпни продукти, които се приготвят бързо и лесно от родителите и са одобрени от деца."
Как тогава най-кратко бихте обяснили в какво се изразява разнообразното и балансирано хранене при малките деца?
Всъщност е много просто. Условно можем да разделим храните на четири основни групи - групата на плодовете и зеленчуците, групата на сложните въглехидрати (картофи, ориз, хляб, паста, сърнени храни и тестени изделия), групата на протеините (месо, риба, яйца, бобови, ядки) и групата на млечните храни. Важно е децата ежедневно да приемат представители на четирите основни групи и тези представители да не бъдат едни и същи всеки ден, а да се търси разнообразие. Ако днес обядът е месо с ориз и салата, утре да е риба с картоф и друга салата, а на следващия ден да е леща със зеленчуци.
Съвсем нормално е децата да имат предпочитани храни и такива, които не харесват или дори не желаят да опитат. Нашата роля като родители е да не спираме да им предлагаме, дори ако хапват съвсем малко. Бъдете търпеливи и не се отказвайте.
Какви са обичайните трудности при храненето на малки деца и как да ги преодолеем?
Най-обичайната трудност е свързана с отказа на детето да яде дадена храна или изобщо да я опита. Подобен отказ винаги е тежък за родителите, защото ние знаем колко е важна храната за децата ни и че е наша отговорност да ги нахраним. Tова, което помага, е да се опитаме да се фокусираме не върху конкретното хранене, а върху по-голямата картина. Не е важно дали и колко точно храна ще изяде детето на едно хранене. Важно е цялостно да се храни разнообразно и да го прави с желание и апетит.
Един от начините за постигане на тази цел е да помогнем на детето да се чувства сигурно и спокойно на масата, да му дадем част от контрола. Доказано е, че най-работещият модел е този за разделяне на отговорността между родителя и детето. Родителят решава КОГА, КАКВО и КОЛКО да сложи на масата. Детето решава КАКВО и КОЛКО от поднесеното да изяде. Ако искаме детето да уважава нашия избор, е необходимо и ние да уважим неговия. Разбира се, успехът на този модел зависи от куп условности, а уточняването им запълни цяла книга.
Източник: Даниела Ламбова
Какви са най-големите заблуди по отношение на храненето на малките деца?
За жалост, те са доста. Няма да мога да изредя всички, но ще посоча една-две от по-популярните. "Яденето е инстинкт. Всяко дете може да яде." Не, не вярно. Дишането е инстинкт. Сукането (на мляко) е инстинкт. Яденето не е. То е заучено поведение и една от най-сложните дейности, извършвани от човешкото тяло, в която синхронизирано участват почти всички системи, органи, сетива, мускули, както и много хормони. Ако някои от тези "участници" не е в добра форма или синхронизацията не се получава, яденето се случва трудно или не се случва.
"Остави го гладно и ще прояде". Много родители на "злояди" деца чуват такава препоръка от близки и познати. Но за децата с хранителни затруднения това не е решение. Те имат нужда от помощ, за да се открие какво им пречи да се хранят и от подкрепа, за да го преодолеят.
Ако трябва да дадете само един съвет на родителите, свързан с храненето на децата им, какъв ще бъде той?
Хранете се така, както искате да се хранят децата ви. Вие сте техните учители и модели за хранене. Те няма да слушат какво им казвате да ядат, а ще гледат и ще правят това, което правите вие.
