Орлин Николов от Rock The Night - момчето, което снима музиката

Вероятно всеки един от нас е попадал на снимки от концерти, които веднага щом види, сякаш в ушите му започва да звучи музика. За да постигнат такива кадри обаче, музикалните фотографи се изправят пред редица трудности. Защото с постоянно движение и с толкова променяща се светлина на сцената, си е предизвикателство да се заснеме артист или група.

И ако това е трудно, то си е истинско майсторство да се запечата в изображение и емоцията, за да се получи не просто кадър, а изкуство. Затова и добрите музикални фотографи, особено в България, не са много. За наша голяма радост познаваме един от тях, чийто концертни снимки всеки път ни оставят без думи. Това е Орлин Николов, когото повечето познават под песевдонима Orleff.

В работните делнични дни Орлин е "скучен IT служител в голяма американска фирма" - и това са негови думи. През останалото време обаче е фотографът, когото ще видим на всички големи рок концерти у нас - с две камери на раменете, той все се промъква в публиката, катери се по стълбите, в опит да остане незабележим на сцената, или пък съсредоточен във фотопита.

Несериозно сериозни - Cool Den знаят как се прави заразително свежа музика

Готини, зареждащи и с ново лятно парче

Точно тогава Орлин е човек, чието сърце бие в рок ритъм. Човек, който пътува хиляди километри всяко лято, за да бъде на най-големите рок и метъл фестивали в Европа.

Източник: Личен архив

Ако живеехме в един перфектен свят, той би бил целеустремен, креативен и всеотдаен. Но... "Истината е, че съм ужасяващо разсеян, отчасти педантичен, но все пак отдаден."

Меломан до мозъка на костите си, чието око е пълно с музика, бихме добавили ние. А тя, музиката, присъства в живота на Орлин от ранна възраст. И си проправя път в сърцето му още от 13-годишен, когато майка му го води на концерт на Щурците. Тогава може би никой не е предполагал, че това ще се превърне в такава мания.

"Вероятно са си казвали: "И това ще отмине - плакатите по стената и дългата коса са просто фаза." Но ето, толкова години по-късно, тя е част от живота ми. И винаги ще бъде."

Orleff обича да казва, че музиката без него може, но той без нея е загубен. Защото тя е неговата движеща сила и дори спасение. "Саундтракът на живота ми", както сам я определя.

Източник: Личен архив

Що се отнася до любовта към фотографията, тя се проявява също рано - още в ученическите му години, и оттогава не си е тръгвала. В началото той експериментира и пробва различни стилове - пейзажи, портрети, архитектура и стрийт фотография, но в нито един от тях не открива себе си.

В концертната фотография обаче пресечна точка намират двете му големи страсти - музиката и фотографията. И там се чувства най-много в свои води, защото адреналинът е неописуем.

Прегръдка или ръкостискане - или кои са момчетата от hug or handshake

Антон Георгиев и Петър Трифонов за вдъхновението, за любимите песни и за последния сингъл "SLOWBOY"

"Много е вълнуващо, когато застанеш пред сцената и можеш да снимаш любимите си музиканти - хора, на които си се възхищавал с години. Страхотно е усещането да бъдеш допуснат на сцената, снимайки рамо до рамо с изпълнителите цялото шоу до последния кадър - онзи, в който групата се обръща с лице към теб и с гръб към публиката."

Източник: Личен архив

Веднъж открил себе си в концертната фотография, Орлин Николов започва по-сериозно да се занимава с това преди около 15 години. Повече от хоби се превръща едва когато решава да създаде и сайта си RockTheNight преди осем.

Първоначалният замисъл на този сайт е просто да показва снимките на Orleff. Дори не е очаквал той да се нареди начело на музикалните медии в България. От сайт-портфолио, в него някак естествено започват да се появяват материали за предстоящи концерти. В един момент статиите за нова музика, видеоклипове, фестивалният гид просто превземат платформата и галериите отстъпват място. Фотографията обаче продължава да е най-атрактивен акцент в сайта.

Източник: rockthenight.eu / Фотография Орлин Николов

Лени Кравиц

Орлин е категоричен, че една от основните идеи на RockTheNight е да възпитава добър музикален вкус. За целта не се ограничава да влиза в рамки и се старае да помества материали за най-различни подстилове на рок и метъл музиката. Затова в сайта ще намерим информация както за по-поп/рок ориентирани банди, така и интервюта с музиканти в много тежките метъл стилове.

А музикалната фотография до такава степен е обсебила живота му, че дори не може да си представи да отиде на концерт без камерата си. "Ако все пак ми се наложи, започвам да мисля в кадри и ме хваща яд, че не мога да ги уловя в снимка", споделя Orleff.

Не крие, че му случвало и изобщо да не е в настроение да снима преди дадено събитие. А когато емоционално не се чувства добре, снимките му естествено нямат заряда, който търси.

Източник: rockthenight.eu / Фотография Орлин Николов

Стинг

Всичко обаче е много динамично и бързо се променя, защото когато концертът започне, Орлин влиза в един особен режим на снимане и мисли само за фотография - композиция, светлина, поведение на артиста. Забравя, че е гладен, жаден или изморен. Това, което вижда през обектива си на сцената, го зарежда.

"Когато правиш това, което обичаш, вдъхновението е навсякъде - от феновете на оградата, до залеза на пристанището, на което се провежда концерта."

Най-големият недостатък на музикалната фотография според Orleff е фактът, че почти нищо не зависи от фотографа - той не може да контролира осветлението, дима, метеорологичните условия, притиснат е от времето, дори от височината на сцената.

Източник: rockthenight.eu / Фотография Орлин Николов

Бет Харт

Основното предимство обаче е свързано и с недостатъците - всеки концерт е различно и вълнуващо изживяване. А това го поддържа във форма, кара го да задейства въображението си и да мисли как би могъл да застана така, че да създаде перфектния кадър; как би могъл да превърне недостатъка в ефект и как да направи по-добри снимки от предишния път. И защото знае, че даден момент никога няма да се повтори, затова и винаги иска да улови най-интересното на сцената.

Българската рок група, впечатлила Алис Купър, Джони Деп, Europe и Nightwish

Пътят на SEVI до работата с големите имена в музиката

Как звучи фотографията?

Фотографията вероятно звучи по много различни начини - в зависимост от това кой е зад камерата. Тя може да бъде тиха и смирена, бавна или забързана, самотна или за по двойки. Моята фотография е шумна, пренаселена, изпънала среден пръст в лицето на незапознатите с тази музика.

Източник: rockthenight.eu / Фотография Орлин Николов

Iron Maiden

Какво отличава кадрите ви от тези на другите музикални фотографи?

Това, че влагам душата си. Колкото и банално да звучи, винаги се усеща, когато фотографът има отношение към музиката. Също и това, че съм доста критичен към кадрите си - предпочитам да покажа само няколко снимки, но те да са достатъчно добри. Никой няма търпение да гледа галерия от 200-300 почти еднакви кадри, дори самите изпълнители.

Има тенденции, които не харесвам - много фотографи "мажат" във Photoshop, правят странни колажи. Колкото и популярно да е в социалните мрежи, това ни отдалечава от качествената фотография.

Когато избирам какво да публикувам, се старая всичко да е перфектно - емоция, композиция, фокус. И съм наясно, че изключително малко хора биха обърнали внимание на някакви технически несъвършенства в даден кадър, но все пак не мога да си позволя да споделя нещо, което не ме грабва.

От Първа английска до BBC1 - дългият път до сбъдването на една мечта

Hayes & Y за името, създаването и любимите песни от дебютния им албум Press. Go. Move. Slow.

Ако трябва да изберете само три от снимките си, кои ще бъдат те?

Поради лични емоционални причини, може би бих започнал с нещо на Крис Корнел. Успях да го гледам няколко пъти, докато беше сред нас, дори снимах два негови концерта - величествен глас и разкошен музикант.

Източник: rockthenight.eu / Фотография Орлин Николов

Arctic Monkeys са изключително важна банда за мен, всеки техен албум е новаторски и изключително грабващ. Концертът им в Бургас беше най-важното събитие за мен през 2022 г.

Източник: rockthenight.eu / Фотография Орлин Николов

Третата снимка се превърна в корица на биографията на Брайън Мей, може би затова е важна за мен.

Източник: rockthenight.eu / Фотография Орлин Николов

Кое определяте за най-голямото си постижение в музикалната фотография?

За "постижения" е трудно да се говори, това не е спорт и нещата са доста субективни. Може би най-голямото ми постижение е, че след толкова години продължавам да се занимавам с това, че имам достъп до най-големите европейски фестивали и се докосвам до все по-интересни артисти.

Постижение за мен е, че след всяка концертна година правя книга с най-добрите си снимки, че мои фотографии са корици на книги, албуми, излизат в западни списания и т.н.

Но най-важното за мен, вероятно, е, че изградих свой собствен разпознаваем стил и че гледайки фотографиите ми, доста зрители не могат да повярват, че не са дело на западен фотограф.

Източник: rockthenight.eu / Фотография Орлин Николов

Godsmack

Някоя любопитна случки от концертите, които сте снимал?

Доста често се случват интересни неща, зареждат ме контактът с артистите и одобрението, което изразяват, когато виждат фотографиите ми.

Показвайки на Крис Кейл, басистът на Five Finger Death Punch, моя снимка, на която той от сцената показва среден пръст право в камерата ми, той реши да го повторим същата вечер. Каза ми: "На третата песен в началото аз нямам партия на баса, бъди пред мен, в лявата част на фотопита и ще повторим същия кадър." Направихме го отново и той обеща това да бъде наша традиция за всеки следващ концерт.

Източник: rockthenight.eu / Фотография Орлин Николов

Hollywood Vampires

Една от случките, за които все още нямам обяснение, бе на фестивал в Гърция. Там на входа ми дадоха само лента, но не и бадж за достъп в пита. Аз попитах колегите фотографи откъде мога да взема баджа си и те ме насочиха към близка сграда. Там обясних на човек от ПР екипа, че не съм от Гърция, че без бадж не мога да снимам, той ме погледна и каза "Ти си Орлеф, нали? Изчакай тук." След минута имах своя бадж, но все още нямам обяснение откъде този човек знаеше за мен и как ме разпозна.

Кой тогава е фотографът, на когото се възхищавате най-много?

Снимката, за която най-много завиждам, е на Нийл Престън. Показва Фреди Меркюри на концерта Live Aid на Уембли през 1985 г. Този кадър демонстрира защо Фреди беше най-великият шоумен.

Препоръчайте ни няколко музикални фотографа, които според вас си заслужава да следваме в социалните мрежи?

На първо място бих поставил Антон Корбейн, фотограф и режисьор, работил с цяло съзвездие музиканти и артисти - от Майлс Дейвис до Depeche Mode. Притежава изключителен стил и разказва истории с всяка своя фотография.

Малко изненадващо, следващият фотограф, който искам да спомена, е по-познат като музикант Брайън Адамс. Сесията му за албума Zeit на Rammstein е великолепна.

От концертните фотографи в последно време ми правят впечатление Тод Оуйонг, Адам Елмакиас, Хавиер Брагадо, Робин Лоу и Джеръми Сафър.

Кого още искате да снимате?

Има още много музиканти, които не съм имал възможността да снимам, най-важните от тях са The Rolling Stones, Metallica, U2, Rammstein, Pearl Jam, Depeche Mode. Много се надявам някой ден да мога да го направя, имайки предвид сериозната възраст на част от тях. Има и много групи, значително по-малки имена, които бих искал да снимам отново.