Новото нормално може и да включва по-малко социални контакти и повече стоене вкъщи, но това не означава, че стресът и забързаното ежедневие са вече в историята и не са проблем за модерния човек.
Кремена Станилова знае това отлично, защото освен модерен човек е и психотелесен психотерапевт. Практиката я среща с много и различни човешки проблеми, сред които е и ежедневният стрес. А той, всички знаем, е следствие от редица фактори.
Въпреки че Кремена се определя като емоционална, енергична и решителна, е наясно, че тези ѝ качества понякога са най-голямата ѝ сила, но понякога са и нейна слабост. Точно както е с всеки един от нас.
С годините се е убедила също, че душата, тялото и ума на човек са едно неразривно цяло. Което означава, че трябва да се грижим и за трите еднакво добре, ако искаме да сме щастливи и здрави.
Това е и една от причините да се съгласи да участва в експеримента на Devin Изворна като водещ психолог. А ролята ѝ - да проведе "типичното психологическо интервю на финално десет, селектирани измежду двадесет, двойки близки хора".
Въпросите на Кремена към участниците са спонтанни и неподправени, каквито се оказват и отговорите, и реакциите им. Единият участник от всяка двойка трябва да опише себе си като личност, а другият - да разкаже за този, когото смята за герой.
"Експериментът беше изцяло нережисиран - двойките не бяха наясно, че участват в експеримент, а по-скоро в изследване на модерния начин на живот и стреса, както и на навиците на модерния човек за пиене на вода и задоволяване на физическите нужди през деня."
Източник: Личен архив
Резултатът: много докосващи емоции, които обземат както Кремена, така и целия екип, замесен в експеримента. И да, имало е и усмивки, имало е и сълзи, и викове от изненада - точно както е в реалния живот.
Най-много я е изненадал фактът, че хората не оценяват стойността си в живота на другите, нито значимостта на малките си жестове. Кремена отдава това на прекалено високите летви, които си поставяме, и на очакванията, които имаме към себе си. Но не е изненадана и от факта, че гледалите експеримента хора в последствие са останали най-впечатлени от историята на баба Ева и Никол.
"Другото, което като професионалист ми се потвърди, е убедеността, че е нужно да работим непрекъснато през целия си живот върху себеоценката и себепреживяването си, защото тя е ключ и за добрите ни взаимоотношения първо със себе си, после и с другите."
Голямо удовлетворение за Кремена носи обратната връзка с участниците в експеримента. И така стигаме до водата, която е в дъното на всичко лошо и добро.
Когато не пием достатъчно вода, се дехидратираме, което се отразява негативно както на физиката, така и на психиката ни. "Недостатъчният прием на вода може да доведе до нарушаване на биохимичното равновесие в организма," казва Кремена.
И без дори да си даваме сметка, ставаме изнервени и нещастни, защото тялото ни възприема дехидратацията като заплаха и "влиза в режим "Бий се или бягай" чрез отделянето на хормона на стреса кортизол".
Липсата на задължителните няколко чаши вода на ден ни пускат по стълбичката надолу без каска и ясна представа къде ще се озовем. Като психотелесен психотерапевт Кремена обяснява, че тревожното и депресивното мислене причиняват стрес в тялото и по този начин и дехидратация, която тялото може да се възприеме като заплаха и да отключи допълнителна тревожност и депресивност.
Точно по същия начин и недостатъчната хидратация води до депресивни и тревожни усещания. Защото "от холистична гледна точка тяло, ум, емоции са взаимосвързани и взаимозависими."
Източник: Devin
Баба Ева и Никол
Защо хората в експеримента трябваше да се самоопределят точно като "напрегнат", "претоварен", "обикновен" и "герой"?
Избрахме тези четири думи, тъй като отразяват същностни характеристики на няколко основни типа характери. Хората, които са перфекционисти, често са напрегнати, тъй като живеят спрямо собствените си високи летви и усещане, че не са достатъчно добри.
Хората, които са твърде зависими от одобрението на околните и не могат да си поставят граници, често поемат твърде много ангажименти. Заради това носят и свръх товар на раменете си, въпреки че се чувстват претоварени.
Тези пък, които се оглеждат често в това, което хората мислят за тях и не допускат да се изтъкват, се определят като обикновени. Във всички тези категории може да се огледа всеки един от нас. Дори често, в различни периоди на живота си, можем да бъдем в една или друга категория.
Рядко обаче хората се определят като герои. Те схващат геройството като нещо, което трябва да бъде изключително, да бъде свързано с необикновени качества, едва ли не свързваме само с екранните свръх хора от типа на Супермен или от типа на героите от войните.
В резултат на обществените повели за скромност, ние рядко осъзнаваме и оценяваме собствените си жестове като важни и променящи живота на хората. А всъщност с едно движение на ръката за помощ или за въздържане от такава можем да променим живота на един човек както в положителна, така и в отрицателна насока.
С какво историята на Ева и Никол докосна хората повече от тези на останалите участници?
Всички истории за мен бяха интересни и носещи своите значими човешки послания, но тази история ме докосна първо лично, защото Ева безкрайно прилича на моята вече покойна баба - енергична, танцуваща, жертвоготовна и позитивна.
Но смятам, че феноменът "баба", е много типичен за България. Бабата е онази фигура, която е по-добра версия на работещите майки, и е изключителен фактор за живота на стотици хиляди българи, особено за родените между 60-те и 90-те години на миналия век, както и в първото десетилетие на 2000 г.
Баба Ева е олицетворение на онова поколение работещи жени, преживяли Втората световна война, строили пътища, заводи или култура през социализма, и едновременно с това отгледали децата си и децата на децата си. Винаги позитивни, заразяващи с енергия.
И както каза Никол за баба си, тя е пример за това, "че наистина има добри хора на този свят". А Никол е обобщаващ образ на стотици хиляди благодарни внуци, които говорят с любов за времето, през което са се радвали на сигурност, разбиране и защита в онзи рай, който бабите и дядовците ни сътворяват в детството за нас.
Какво е достатъчно на един човек, за да бъде щастлив?
Щастието наистина е субективна категория. Но ключов момент за усещането на щастие е способността и правото да разполагаме с живота и решенията си. Да не бъдем поставени пред дилемата свобода или здраве, свобода или свързаност, свобода или спокойствие.
Щастието не е категория, която се мисли в конструкцията "или това, или онова." Щастието е комплекс от двойки, немислими една без друга - и свобода, и здраве; и свобода и спокойствие; и свобода, и свързаност.
