Всеки знае името на Юрий Гагарин като първия човек, извършил космически полет и пълна обиколка на Земята. Но може би не толкова известен е Алексей Леонов - човекът, направил първата космическа разходка.
Това се случва по времето на златния век на космическите изследвания на СССР. На 18 март, 1965 г. съветският кораб "Вошкод-2" стартира от базата си в Байконур, днешен Казахстан. На борда му се намират двама космонавти - Алексей Леонов и Павел Беляев, които имат важната мисия да осъществят първото излизане на човечеството в открития космос.
Това е и едно от най-големите постижения на съветската космонавтика. Макар че този успех за малко се е разминал с възможността да се превърне в истинска катастрофа.
След като се озовават в космоса, Беляев отваря външния шлюз на космическия кораб, откъдето излиза Леонов, започвайки свободно да се носи в пространството в продължение на 12 минути. Прикрепен е на специално въже, дълго около 5 метра.
Част от мисията на Леонов е да документира разходката си с фотоапарат, прикрепен към гърдите му. Той обаче се сблъсква с множество проблеми още от самото начало.
Скафандърът му се надува до неузнаваемост, заради вакуума в космоса, което прави невъзможен достъпът на космонавта до камерата и манипулирането ѝ. Но още по-лошото е, че това се превръща в пречка да се вмъкне отново през шлюза.
Въпреки трудностите, Леонов не губи самообладание. Решава да отвори клапан в скафандъра, за да освободи известно количество кислород, докато намали обема. Това се оказва правилен ход и той супява да се върне усешно в кораба.
Както по-късно си спомня самият Леонов, тази идея е криела огромен риск: напълно възможно е било това да го остави изцяло без кислород или да го доведе до декомпресионна болест, с която дълбоководните водолази и съвременните космонавти все още не успяват да се справят.
И макар че космонавтът успява да се завърне в безопасната зона на космическия кораб, проблемите не свършват. Корабът се завърта в резултат на изхвърлянето на надуваемия шлюз при подготовката за влизане в атмосферата. Нивото на кислород се покачва до опасни нива и една-единствена искра може да предизвика масивна експлозия.
Беляев и Леонов опитват всичко, което им хрумва, за да стабилизират кораба. И успяват да го направят. Преди приземяването обаче отказва автоматичната система за ориентация. В крайна те достигат до твърда земя, приземявайки в гъста гора в отдалечен район на руския град Перм - заобиколени от вълци, мечки и снежна буря. Чак на втория ден след кацането до тях успява да достигне спасителна група.
Въпреки че космонавтите успяват да се преборят с огромните трудности и мисията им е успешна, този момент бележи края на съветската доминация в космическата надпревара. Само два месеца по-късно, през 1965 г., Едуард Уайт извършва американската космическа разходка с "Джемини 4".
На 20 юли, 1969 г. "Аполо 11", управляван от Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс успешно каца на Луната. Армстронг става първият човек, стъпил на лунната повърхност - и нарича този момент "една малка стъпка за човека, един огромен скок за човечеството".
Но преди човечеството да направи този скок, първо трябваше да се научи да "ходи" в космоса. А това стана благодарение на успеха на мисията на Леонов и Беляев, пише Тime.
