Какво да очакваме от "Истинска болка" на Джеси Айзенбърг

Нито заглавието, нито кадрите, появили се в медиите, биха приканили стандартния кинозрител да гледа "Истинска болка". В него няма ярка холивудска звезда, няма специални ефекти, няма амбицията за дълбока концептуалност. Освен това филмът е дълъг едва 90 минути - вече необичайна дължина за повечето заглавия, идващи от Холивуд.

И точно всичко изброено е най-хубавото във втория режисьорски филм на Джеси Айзенбърг, който освен това е сценарист и изпълнител на една от ролите. Впрочем Айзенбърг, който така и не може да се отърси от образа на Марк Зукърбърк, когото изигра в "Социалната мрежа", получи БАФТА за оригинален сценарий за "Истинска болка. Ако зависеше от нас, би трябвало да получи и Оскара в същата категория.

Историята на пръв поглед е простичка - двама братовчеди от еврейски произход летят от САЩ за Полша, където да почетат баба си, която е оцеляла от Холокоста и е починала наскоро. Дейвид (Айзенбърг) е по-сериозният - организиран, вечно притеснен и невротичен, той тихо носи бремето на отговорностите си и пие антидепресанти.

Източник: Форум Филм България

Бенджи (Кийрън Кълкин, който се сдоби със Златен глобус за поддържаща роля преди седмици) моментално успява да завърже разговор с всеки, макар често да преминава неписаните закони за това как общуваш с непознати. Още от началните кадри ни е ясно, че той носи някаква скрита болка, която прикрива зад моментни емоционални изблици и пакет марихуана.

Източник: Форум Филм България

Отношенията между двамата братовчеди е центърът на "Истинска болка", макар темите, засегнати покрай някои от другите герои да са също любопитни и далеч от клишето. Елож (Кърт Егиауан) e оцелял от геноцида в Руанда и осмисля травмата си чрез приемането на юдаизма и интереса към Холокоста. Туристическият водач Джеймс (чудесен Уил Шарп) пък си дава сметка, че да говориш на болезнена тема като съдбата на евреите по време на Втората световна война не е само факти и дати.

Източник: Форум Филм България

Тук е моментът да споменем, че едно от най-ценните неща във филма на Айзенбърг са диалозите - живи и естествени, те пресъздават начина, по който хората разговарят в реалния живот, с всички неловкости и недоизказани неща. Тези между Дейвид и Бенджи ни разкриват доста повече за това каква съдба влачи всеки от двамата братовчеди и как връзката помежду им е дефинирала живота им. И единият, и другият търсят начин да се отърсят от личната и поколенческа травма, която носят. Ясно е, че не се справят добре със задачата..., както и всеки от нас.

Източник: Форум Филм България

Похвала заслужава и саундтракът на "Истинска болка", който залага на произведенията на най-известния полски композитор - Фредерик Шопен. Ноктюрните му замлъкват единствено при посещението на концлагера Майданек. Тогава наблюдаваме само лицата на героите и емоциите, които се изписват по тях, в пълна тишина.

Източник: Форум Филм България

Филмът е и първият, сниман в най-големия нацистки "лагер на смъртта" в Полша. Джеси Айзенбърг се гордее с това, че управляващите музея "Майданек" край град Люблин, се съгласяват да допуснат снимачния екип на "Истинска болка" там, след като са отказвали на десетки други продукции. Причината: смятат, че посланието на филма до голяма степен се припокрива и с тяхната мисия - да пазят и почитат паметта на жертвите, да не позволяват причинената болка да бъде забравена.

"Истинска болка" е по кината от 28 февруари