Сбогуването с домашния любимец е тежко. Ако трябва да дадем отговор на въпроса кога е точното време да се изпратим с любимата животинка, то той ще бъде никога.

Никога не е подходящият момент да се изпратим с косматото другарче, което е било не просто домашен любимец, а най-добрият ни приятел и едно от най-близките ни същества. Още по-непосилна е задачата, ако ние сме хората, които решават кога да спре да бие сърцето му.

Решението

Хуманното прекратяване на живота на страдащия домашен любимец  е вътрешна борба. В действителност евтаназията е едно от най-трудните решения, които като стопани някога ще трябва да вземем за нашето четириного приятелче.

Колкото и разумът ни да крещи, че животинката се мъчи и трябва да я приспим, толкова сърцето отказва да приеме жестоката истина. Как да се примирим с факта, че на утрешния ден няма да го има любимото ни куче? Как да приемем, че повече никога няма да го видим да ни посреща на вратата с неистова радост? Да, решението е трудно, но трябва да бъде взето.

Снимка 382144

Източник: iStock

Връзката между нас и нашето космато другарче е много силна - познаваме го по-добре от всеки и знаем кога спира да се наслаждава на живота. Кога в доскоро живите очички, гледащи с любов, вече има само болка и мъка. Кога кучето, което е полудявало от щастие при споменаване на думата "разходка", вече дори не може да стои само на крака, за да пие вода.

За всички, които ще побързат да ни осъдят за решението евтаназия, ще кажем, че се надяваме никога да не ставате свидели на неистовата борба за глътка въздух на кучето ви, заради пълен с течност бял дроб, в следствие на множество метастази на рака. Дано не се налага да видите как косматото приятелче гасне пред очите ви и не можете да направите нищо, за да му помогнете.

Последно сбогом

Снимка 382146

Източник: iStock

И макар да сме сигурни, че евтаназията е най-доброто решение за животното, чувството за вина и тъга е огромно и държи дълго време. Когато любимите хора и животни си отидат внезапно, нямаме възможност да се сбогуваме с тях, но в случай на евтаназия имаме времето да се изпратим подобаващо.

Времето да поговорим с домашния любимец за последно и да му благодарим за всичко, което ни е дал. Времето да усети колко много го обичаме и колко безкрайно много ще ни липсва.

Важно е да забравяме, че сме направили своя избор от любов и да се надяваме, че ако можеше да говори, любимата животинка би ни благодарила за решението.