Любознателен ентусиаст и приключенец със заразителна усмивка и хипнотизираща коса - това са първите думи, които изникват в съзнанието ни, когато разглеждаме профила на Екатерина Николова в Instagram. И истината е, че тя е точно такава. Силно вярва, че винаги има какво още да научим. А това става, само когато отворим широко обятията си, за да прегърнем живота и всичко, което той ни предлага.
Архитект по образование, със сертификат за планински водач и човек, който сам отглежда по-голямата част от храната си, Екатерина не спира да изследва света и да търси баланса.
"Баща ми направи трудна задачата да се определям още от малка, защото подтикваше всеки мой интерес, а те не бяха никак малко", признава тя. И като доказателство за думите ѝ идват фактите, че се е занимавала с какво ли не през годините.
Източник: Личен архив
От най-различни спортове и свирене на китара до това сама да шие дрехите, които носи. Освен това започва да заснема професионално различни събития още от 15- годишна. А вече две поредни години издава и календара "Живот в планината" с авторски снимки от сякаш безкрайните ѝ приключения. Но въпреки всичките поприща, на които е блестяла, едно остава непроменено - любовта ѝ към планината.
Още от малки родителите ѝ организират кратки преходи с други семейства и техните деца. Екатерина си спомня как след ходенето и хапването, възрастните са се отдавали на приятни разговори, докато тя и другите малчугани са тичали из гората.
И макар през годините за известно време да прекъсва връзката си с планината, тя продължава да усеща магическата ѝ сила, която я дърпа към необятните пътеки още от дете.
Източник: Личен архив
Вече като студент в първи курс Екатерина убеждава няколко свои приятели да отидат за нощувка на палатки в Рила до старата хижа на Седемте рилски езера.
"Сутринта се събудих без аларма и отидох да гледам изгрева. Нямах думи, усещането беше неописуемо. Всичко беше толкова спокойно в мен и около мен. Усещах се точно където трябва да бъда", разказва Екатерина.
И от този момент нататък, искрата на страстта ѝ по планинските приключения се разгаря със страшна сила. Започва да ходи на преходи редовно и да се наслаждава на всяко едно от преживяванията, докато вселената ѝ поднася изненада след изненада. И коя от коя - по-хубави.
Източник: Личен архив
Именно в планината се запознава с едни от най-добрите си приятели и среща своята сродна душа и партньор в живота - Дамян Георгиев, с когото споделят обща страст за приключения. А те се оказват неизменна част и от настоящия ѝ живот.
За най-предизвикателни планински маршрута у нас определя Демиркапийски чуки, Северния ръб на Яловарника и Средоноса. Уточнява обаче, че понякога и най-простият маршрут може да се окаже изключително екстремен в неприятни метерологични условия и липса на екипировка. Именно без подходяща такава Екатерина никога не тръгва на преход.
Смята, че екипировката е най-важното нещо, защото от нея зависи животът ни в планината. Но и трябва сме много балансирани в това отношение, защото хем носим всичко сами, хем най-много тежи невзетият багаж. "Мисля, че хората най-често подценяват аптечките, а те са доста ценна част от екипировката."
Източник: Личен архив
Като един безкрайно любознателен човек, тя обича пътуванията и в чужбина, защото там гледа на всичко с други очи. Завладява я усещането, че е различно и непознато, и намира нещо много красиво в това да открива нещата за първи път.
Екатерина не крие, че ѝ харесва чувството на дом, топлина и уют, които усеща в България - по всяка една живописна пътека, във всеки заслон, на всеки малък или голям връх, който разкрива великолепието на родината ни. Затова просто се опитва и у нас да търси начини, по които да гледа на всичко все едно го вижда за първи път.
Източник: Личен архив
Именно затова ѝ е трудно да избере само един любим планински преход. Не мисли, че един и същи маршрут може да бъде еднакъв, защото условията винаги са различни, настроението или хората около нас - също.
Коя е най-вълнуващата случка в планината, която никога няма да забравите?
Може би първото ни съвместно приключение с Дамян - и до ден днешен го разказваме като някаква легенда. Накратко, той ме покани да прекарам нова година с неговата компания на заслон Страшното езеро, но аз не можех да се кача с тях и реших да тръгна на следващия ден с един приятел.
Въпреки че бяхме подготвени за буря, тя подрани с няколко часа и стигането ни до заслона беше много мъчително. Потъвахме до кръста, не виждахме на повече от три-четири метра и супер силен вятър блъскаше снежни кристали в лицата ни. В крайна сметка стигнахме заслона и всички бяха толкова изненадани, че сме успели в тези условия. Разбира се, зарадваха се и да видят, че сме живи и здрави.
Вие сте сертифициран планински водач - как стигнахте до идеята и имахте ли трудности при обучението?
Още преди доста време приятели ми подхвърлиха идеята, но не се чувствах готова. Когато с Дамян се запознахме, се оказа, че и той самият го е обмислял. Няколко месеца по-късно се появи съобщение за нов курс към Асоциация планини и хора.
Имахме няколко дни да решим дали искаме да се запишем и се впуснахме в това приключение. Истината е, че благодарение на курса, създадохме много ценни приятелства и придобихме чудесни умения. Колкото до цялата система на образование, като всяко нещо, и това си има своите плюсове и минуси. Предпочитам обаче да се съсредоточавам върху позитивите, които предлага.
Източник: Личен архив
Как се стигна до календара "Живот в планината"?
Бих си преписала заслугата за идеята, тъй като аз настоявах да предприемем тази крачка и се впуснах в реализацията като направих дизайна. Дамян е изключително подкрепящ към всяка моя идея и хрумване и веднага се включи в избора на кадрите. И така, вече втора година го издаваме.
А кой е любимият ви кадър от изданието за 2024 г.?
Много ми е трудно да определя кой, защото всеки крие зад себе си история с много спомени. Може би бих казала септември, тъй като това е нашият месец. Ние сме рожденици един след друг (аз на 8, той на 9 септември) и снимката е на двама ни в Гърция по залез, и определено е много мил спомен.
Къде бихте ни посъветвали да ходим на планина през пролетта?
Пролетта е красив сезон, защото зеленото е толкова ново и красиво, а в планината ухае на свежест, но по високите части има голяма вероятност снегът да не си е отишъл. Така че бих препоръчала някоя по ниска планина, като Странджа, Руй, Осогово, Витоша и т.н.
Източник: Личен архив
Можете ли да ни препоръчате няколко профила с интересно съдържание като вашето, които според вас си заслужава да следваме в социалните мрежи?
Ще споделя няколко български профила. Аз лично обичам да следвам автентични, позитивни хора като Вили, която е изключително приключенски настроена. Трудно ми е да я определя с една дума, тъй като и тя също се занимава с много неща - фотография, йога, скачане на въже, сноуборд, но е просто прекрасна.
Цвети е човек който е много заземен и ориентиран. От нея черпя вдъхновение за един караванен живот изпълнен с прости красиви моменти. Ради има прекрасна естетика и поглед над живота и представлява моят ролеви модел за майка. В нейния профил харесвам колко добре се подготвя за всяко място и как успява да ни пренесе там.
И накрая, какво е планината за вас?
За мен планината е на първо място учител - на смирение, заземяване, покорство, мащаб. Освен това е и лечител - както физически, така и психически.
