Ситуацията е следната: попадаме в хижа "Амбарица", където рамо до рамо с хижарката се суети едно младо усмихнато момиче, което (по всичко личи) спонтанно е поело ролята на помощник-хижар.
Същото това момиче толкова спонтанно ще стане и в 5 ч. сутринта, за да помогне на жената, която стопанисва хижата, за да приготвят заедно 50 мекици за изгладнелите планинари, пренебрегвайки своите първоначални планове. Защо ли? Ами просто защото е такъв човек - с нестихваща енергия да помага и покорява света. И точно с нея се впуска в редица доброволчески инициативи през годините и записва какви ли не курсове.
Да, точно такава е Стефани Циканделова и само един поглед в профила ѝ в Instagram е достатъчен, за да ни убеди в това. Както и че всяка свободна минутка обикаля планините на България и света в търсене на най-красивите залези и изгреви, и най-щурите приключения.
Стефани е на 29 години, от Петрич, възпитаник на Немската езикова гимназията в София, чийто живот на по-късен етап я отвежда и в Германия. След като завършва висшето си образование там, се връща отново в България и оттогава работи в малка семейна компания. През свободното време обаче е или с приятелите и семейството си, или сред природата.
"Но най-често ще ме намерите да се взирам с часове в онлайн карти и да планирам следващото приключение." Такава е Стефани - пълна с идеи и готова да изпълни всичките възможно най-скоро.
Източник: Личен архив
Гватемала
Нестихващата любов към планина в нея пламва по време на един по-дълъг преход от хижа "Рай" до Карлово. След него започва всеки уикенд да търси "бягството" там и така до днес. Защото планината ѝ дава много - и физически, и психически се чувства много по-добре там. Признава, че след преход е по-креативна, по-щастлива, по-енергична.
"Приятелите, които срещнах в планината, красивите изгреви и залези, както и незабравимите истории по пътеките, също поддържат огъня."
Един от фаворитите ѝ сред планинските преходи е този до хижа "Ехо". Не крие, че усеща специална връзка с това място. Пътеката от град Петрич до връх Конгур също винаги ще бъде в сърцето ѝ - там пък всяка година участва в състезанието за скоростно изкачване на върха, така че емоциите са оставили своя отпечатък.
Най-любими като изживяване за Стефани си остават зимният преход до връх Конгур с майка ѝ по случай рождения ѝ ден, седемдневният соло преход в Пиринеите, където научава много за самата себе си, и зимният преход до връх Ореляк, след който завършва с шест-седем шева на коляното.
Именно преходът до връх Ореляк е и най-вълнуващата случка, която тя никога няма да забрави. Действието се развива на Нова година - Стефани и неин приятел гледат заедно залез от връх Сеното. Минути след като решават да се връщат към колата, което на практика означава тричасов преход в тъмното с опасни участъци, тя претърпява инцидент с котките (специфичните приспособления, използвани от алпинисти и планинари, за ходене и катерене в тежките условия на планината).
Източник: Личен архив
"Цялата вечер беше изключително поучителна от гледна точка на какво правим при инцидент в планината, колко е важно да имаш аптечка и как чувството ни за самосъхранение работи." Точно затова никога не тръгва на преход без аптечка. Останалото, което винаги присъства в раницата ѝ, е вода, храна, телефон, челник, ръкавици и повечко дрехи.
Това важи с еднаква сила, както за приключенията ѝ в България, така и за тези в чужбина. Напоследък Стефани предпочита повече да ходи на планина извън границите на родината ни. Причината: все повече обича да излиза от зоната си на комфорт. Затова и планирането на преход на места, където не знае езика, хижите и пътеките, я привлича изключително много.
И въпреки някои злощастни случки в планината, Стефани признава, че няма място, на което не би се върнала. Защото ако нещо ѝ е оставило горчивина, поради някаква причина, би ѝ било интересно да го посети отново - по хубав повод и с любим човек, - именно за да преодолее този "лош спомен".
Кои са трите най-предизвикателните планински маршрута в България?
Смятам, че всеки маршрут може да бъде предизвикателен - дали ще е заради трудни участъци, дължина или хора, с които сме. Най-труден психически за мен беше петият ден от Ком-Емине, когато още при Витиня изпитвах изключително силна болка в колената и в кръста. Със сълзи в очите стигнах до "Кашана", след което знаех, че тепърва предстоят още три часа до хижа "Свищиплаз".
Там се отказах, направих си една снимка с разплаканите очи и си обещах в бъдеще да правя само неща, които ме карат да се чувствам щастлива. Пет години по-късно това обещание още се спазва.
А в чужбина?
И в чужбина е така - даден маршрут може да бъде предизвикателен от физическа гледна точка, от психическа или пък и от двете. За мен най-трудни са тези психически. След Ком-Емине наистина си давам "СТОП", когато осъзная, че даден преход ме кара да се чувствам недобре поради една или друга причина.
Кои са най-интересните места, на които доброволчеството ви е отвело?
Най-интересният проект, в която съм участвала, е Олимпиадата в Рио през 2016 г. Бях доброволец при колоезденето и кану-каяка. По този начин усетих емоциите от състезанието по съвсем различен начин.
Срещите и разговорите със спортистите зад кулисите също ме сблъскаха дори и малко с реалността на игрите, какво им коства на тези хора да са там и какво се случва с психиката на човек, когато загуби или спечели.
Как стигнахте до идеята да станете квалифициран планински водач и какви трудности срещнахте?
Завърших курса за планински водачи през 2021 г., като идеята беше изключително спонтанна. През пролетта на 2020 г. прочетох интервю с момче, завършило курса. Типично в мой стил си казах: "Брей, това звучи интересно", и няколко месеца по-късно участието ми в същия курс беше факт.
Със сигурност най-трудно ми беше началото - съвсем бързо започнахме със зимния модул, където ако човек няма опит, неминуемо се замисля дали му е там мястото. Но с много работа, всичко се постига.
Напоследък често пътувате сама - кога взехте решението и от какво бе провокирано то?
От ноември 2022 г. обикалям сама из света - за мое щастие, работата ми го позволява. Точно тогава имах нужда от отпуск, не намерих компания и реших да пътувам сама до Португалия.
Още през първите дни усетих, че подобни преживявания са точно за мен и още в Лисабон запазих самолетни билети за Мексико и Непал през 2023 г. Любима дестинация за тази година остава обаче Андора, където прекарах почти целия юни месец.
Източник: Личен архив
Андора
Къде бихте ни препоръчали да ходим на планина през есента?
Стара планина. Багрите на гората разпалват нещо в сърцето ми. Горещо препоръчвам и района на Тетевен, например екопътека "Нагоре към слънцето". В Instagram профила ми hikingbulgaria целогодишно споделям идеи за преходи, като съвсем скоро ще разкрия повече информация за интересни дестинации в Родопите.
