Почти всеки добър музикален албум съдържа две, три или дори повече "хитови" песни. И това важи за всеки стил, независимо дали в поп или рок музиката.
И все пак, понякога има изключения. Колкото и трудно да е, съществуват студийни записи, които могат да бъдат етикетирани като "100 процента перфектни".
Създаването на рок албум без слаба песен е монументално и рядко явление, но факт е, че се е случвало през всяко десетилетие от историята на тежката музика. Дали от ранните или по-късните години, в екстремните клонове на родословното дърво на жанра, винаги могат да бъдат открити перфектни музикални образци. Eто някои от тях - според Loudwire.
Black Sabbath - "Master of Reality"
В този превърнал се в класика запис от 1971 г., китаристът Томи Айоми издига музикалните рифове до висоти, непознати до момента. И дава съвсем нов тласък на музиката чрез песни като "Children of the Grave" или "Into the Void", които се превръщат в емблематични за стила със смазващия си нов звук.
Dio - "Holy Diver"
След впечатляващи, но кратки изпълнения с Rainbow и Black Sabbath, Ronnie James Dio успява да направи невероятна самостоятелна кариера. И през 1983 г. създава култовия албум "Holy Diver". Едноименната песен и заредената със синтезатори "Rainbow in the Dark" са сред отличаващите се, но и останалите парчета не изостават - по начина, по който завладяват.
Iron Maiden - "Seventh Son of a Seventh Son"
Концептуалният запис от 1988 г. се превръща в един от любимите за почитателите на групата. Още повече, че тук вокалните умения на фронтмена Брус Дикинсън достигат невероятни до момента висоти - в песни като "Infinite Dreams".
Judas Priest - "Painkiller"
След пускането на албумите "Turbo" през 1986 г. и последвалия го през 1988 г. "Ram it Down", последното нещо, което феновете на английската група са очаквали, е невероятно силният "Painkiller", 1990 г. Заглавната песен е една от най-опустошителните песни в целия метъл канон с пронизителните фалцети на фронтмена Роб Халфорд - докато музикантите зад него си разменят "крещящи" сола.
Metallica - "...And Justice for All"
С албума от 1988 г. Metallica успява да издигне композициите си на съвсем ново ниво. Записът създава по-сложни и иновативни песни, на които почти липсва аналог до момента. И с чиста съвест може да се каже, че няма и намек за слабост в четвъртия албум на групата. Дори само заради факта, че няма песен с дължина под пет минути.
Megadeth - "Rust in Peace"
След като напуска Metallica, Дейв Мъстейн сформира своя собствена банда. С която успява да достигне неподозиран успех - особено, когато издава шедьовъра от 1990 г. "Rust in Peace". С почти изцяло подновен състав, който включва китарния виртуоз Марти Фрийдман и барабаниста Ник Менза, записът е в синхрон с техничните от музикантска гледна точка вълнения на епохата, чрез които групата не просто вдига летвата, но и успява да изгради изцяло ново звучене.
Queensryche - "Operation: Mindcrime"
Един от малкото албуми, които могат да се нарекат безупречни във всеки аспект. И текстовете, и музиката, дори гласът на вокалиста Джеф Тейт се отличават с невероятна синергия, която издига Queensrÿche до творческия им максимум през 1988 г.
System of a Down - "Toxicity"
Групата придобива световна слава в началото на новото хилядолетие. Хаотичен, абразивен, дори безсмислен, квартетът буквално взрява музикалните среди с шедьовъра си "Toxicity" през 2001 г. Наред с насечените ритми и главозамайващи текстове, песни като "Chop Suey!" намират подобаващо място във всякакви възможни класации.
Ghost - "Opus Eponymous"
Шведската рок банда прави впечатление още с дебюта си от 2010 г. Вдъхновени от класически групи като Blue Oyster Cult, хибрид между рок и метъл музиката, Ghost очароват феновете с медения глас на Papa Emeritus I и с празничните химни на окултизма. Парчета от албума като "Elizabeth", "Ritual" и "Stand by Him" остават и до днес толкова силни, колкото са и през годината, в която се появяват.
