От вече отминаващата 2025 г. не можем да се оплачем от липса на жанрово разнообразни филмови заглавия. В програмата на кината имаше по нещо за всеки - от просълзяващи до смях комедии, през вълнуващи драматични истории, до трилъри, които ни държаха в напрежение до последно.
Разбира се, не липсваха и задължителните студийни блокбъстъри, с които Холивуд обикновено задават големи очаквания. Но не пропуснахме да обърнем внимание и на някои международни заглавия от фестивалното кино.
Ето кои осем филма, с премиера у нас в рамките на календарната 2025 г., ни впечатлиха най-силно.
"Бруталистът"
Епосът на Брейди Корбет е внушителен както с времетраенето си, така и с въздействието, и естетиката си. В 3 часа и 35 минути режисьорът обхваща 30 години от живота на унгарският архитект с еврейски корени, оцелял от Холокоста Ласло Тот (Ейдриън Броуди), който бяга в Америка с надеждата да изгради по-добро бъдеще.
Суровата история е в пълно съзвучие с бетонния монолит, а минималистичното кадриране е само едни от подходите на Корбет да разкрие душевността на протагониста си чрез геометрията на дизайна. През последния награден сезон "Бруталистът" получи многобройни отличия, сред които Оскар за най-добра кинематография, както и за най-добър актьор в главна роля за превъплъщението на Ейдриън Броуди.
"Напълно непознат"
Тимъти Шаламе прави една от най-добрите си роли с превъплъщението си в Боб Дилън, демонстрирайки и певческите, и музикалните си умения. Работата на режисьора Джеймс Манголд също е забележителна, тъй като не поставя "Напълно непознат" в класическата рамка на биографичните филми, в които проследяваме живота на твореца от раждането му до наши дни.
И въпреки това филмът се е получил достатъчно конвенционален, за да задържи вниманието не само на заклетите фенове на Боб Дилън, но и на по-широката публика. Заглавието бе оценено и от критиците, като получи номинации за всички престижни награди, сред които Оскар (осем), Златен глобус (три) и БАФТА (шест).
"Чужденецът"
Филмовата адаптация на едноименната творба на Албер Камю, дело на френския режисьор Франсоа Озон, бе едно от най-ярките заглавия на тазгодишния фестивал във Венеция, където спечели номинация за "Златен лъв". Епохата във филма е пресъздадена изключително завладяващо, а играта на младия френски актьор Бенжамен Воазен е безкомпромисно въздействаща.
Историята ни запознава с неговия герой Мьорсо - тих и непретенциозен служител в началото на трийсетте си години, малко след като е научил за смъртта на майка си. На погребението той демонстрира напълно безразличие към живота, а емоционалното му отчуждение води до убийство, последвано от съдебен процес. Въпреки че Франсоа Озон не се придържа буквално към литературния текст, целият филм остава подвластен на основната тема за разрива между индивида и света.
"Битка след битка"
Определян от мнозина критици като "филмът на годината" "Битка след битка" е едновременно политически трилър, сатира и трогателна история за баща и дъщеря. Но и много повече от това. Чрез дистопичното приключение на бившия революционер и баща Пат/Боб (Леонардо ди Капри), дъщеря му Уила (Чейс Инфинити), полковник Локджой (Шон Пен) и чернокожата революционерка Перфидия (Тейана Тейлър) режисьорът Пол Томас Андерсън представя една версия на онеправдана съвременна Америка, обзета от политическо разочарование и провала на идеализма.
Вместо да се фокусира върху един-единствен конфликт, филмът изследва идеята, че животът е непрекъсната поредица от морални и емоционални битки - срещу властта, срещу системата и срещу самия себе си.
"Спрингстийн: Избави ме от нищото"
"Спрингстийн: Избави ме от нищото" е друго от тазгодишните музикалните биографични заглавия, което доста успешно избягва клишетата на жанра. Филмът за американския музикант, режисиран от Скот Купър, има своята по-специфична художествена стойност, която основно се съдържа в това да представи портрет на един артист в търсене на себе си в един от най-мрачните моменти от живота и кариерата му.
Като Брус Спрингстийн Джереми Алън Уайт е не само убедителен в музикалните си способности, но доказва и способността да се задълбочава в мрачните дебри в душата на своя герой. Макар и дори леко мрачен, филмът е силно личен, откровен, безкомпромисен и емоционално въздействащ.
"Умри, моя любов"
С "Умри, моя любов" режисьорката Лин Рамзи прави опит да представи нагледно ада, който може да бъде следродилната депресия. Главната роля във филма е поверена на Дженифър Лорънс, която прави едно от най-предизвикателните и въздействащи изпълнения в кариерата си.
Историята не е толкова събитийно наситена, атмосферата не е опияняваща в положителния смисъл на думата, но пък представя по впечатляващ начин състоянията, в които изпада главната героиня. Целият филм създава усещането за кошмар, от който човек би се събудил облян в пот. "Умри, моя любов" не е лесен за гледане, но засяга сериозните и така актуални теми за следродилната депресия, психическото здраве и самотата.
"Бугония"
В последните години гръцкият режисьор Йоргос Лантимос е все по-продуктивен, като "Бугония" е третият му филм за последните две години. Това е и четвъртият му съвместен проект с Ема Стоун, на която отново поверява главната роля. Този път гледаме актрисата като влиятелна изпълнителна директорка на голяма фармацевтична компания, която бива отвлечена от двама обсебени от конспирации мъже (Джеси Племънс и Ейдън Делбис). Причината - те са убедени, че тя е извънземно, което цели да унищожи планетата Земя.
"Бугония" е поредният провокативен и разрушаващ жанровите определения филм на Йоргос Лантимос, който провокира с история, подвластна на абсурда и параноята, и заредена с послание за разрушителната сила на илюзиите и тънката граница между вяра и заблуда.
"Франкенщайн"
Последната адаптация на класическия роман на Мери Шели се отличава с готическа стилистика и силен емоционален заряд, характерен за режисьора Гийермо дел Торо. Филмът проследява добре познатата ни история на Виктор Франкенщайн - брилянтен, но обсебен от амбицията си собственоръчно да създаде живо човешко същество учен. След като идеята му се осъществява обаче, той се сблъсква с моралните, емоционални и духовни последици от деянието си.
Филмът на Гийермо дел Торо не само е заснет визуално завладяващо, но и залага дълбочина в трагедията на Чудовището. Към него режисьорът се отнася с емпатия и го представя като дълбоко чувствително същество, белязано от отхвърлянето и жестокостта на неговия създател. А чрез великолепното превъплъщение на Джейкъб Елорди то придобива образ отвъд свирепото и примитивното, приписвани му в други екранни адаптации.
