Не знам дали сериалите са новото кино, но определено в последните години качеството на продукциите за голям екран и тези за стрийминг платформите се изравнило.

За мен лично обаче водеща остава разказаната история, адекватността й спрямо настоящия момент, както и предлагането на различен поглед към познати и повтаряни сюжети. Защото нови теми след Шекспир трудно се намират.

Ето петте сериала, които изгледах през 2025 г. без да ме отегчат, дори напротив - доставиха ми удоволствие като зрител и/или ме накараха да се замисля по някои въпроси.

"Белият лотос", сезон 3

Не мисля, че скоро някой е правил толкова безжалостно точна сатира на съвременното западно общество, както Майк Уайт направи с трите до момента излезли сезона на "Белият лотос". Може би Джес Армстронг "Наследници", но той приключи през 2023 г., освен това стоеше малко по-тежко в сравнение с ваканционната трагикомедия на Уайт. Ваканционна, защото действието и на трите сезона се развива в рамките на седмица в различен хотел от фиктивната верига "Белият лотос".

Но на фона на идилични пейзажи, охолен лайфстайл и луксозно обслужване виждаме все същите човешки страсти - похот, алчност, желание за власт, лицемерие, желание да се представим пред света за нещо друго от това, което сме. Някои сцени са прекалено откровени (на някои хора не им понасят добре), но точно в това е силата на Майк Уайт - да оголи и най-скритите човешки слабости, за да ни напомни да не вземаме за чиста монета всичко лъскаво, което виждаме. И да не приемаме и себе си прекалено насериозно.

Adolescence

13-годишно кротко и съвсем обикновено момче е обвинено в това, че убило хладнокръвно с множество пробождания с нож своя съученичка. Почти сме свикнали да виждаме подобни заглавия в новините напоследък и може би точно затова лимитираният сериал на Стивън Греъм и Джак Торн е толкова важен. Той навлиза отвъд сухата статистика, за да ни покаже епидемията от отчуждение и самота, от която страдат милиони тийнейджъри по света. Без да бъдат забелязани от родителите си или обществото.

Социалните мрежи, кибертормозът, онлайн радикализацията, токсичната мъжественост и психичното здраве са другите важни теми, които се стоварват върху децата ни понякога без да си дадем сметка преди да е станало прекалено късно. Не е за пренебрегване и впечатляващата кинематографична работа - всеки епизод е сниман в един дълъг кадър, като действието се развива в реално време.

House of Guinness

"Наследници" среща Peaky Blinders, както и учебника по история на Ирландия. Шегата настрана, но това вероятно е най-забавната продукция, която гледах тази година без да си помисля, че е тъповата. Стивън Найт, който вече няма нужда да се доказва след феноменалния Peaky Blinders, ни показва историята на рода Гинес (онзи с бирата и с Книгата на рекордите), като междувременно успява да превърне осемте серии и в леко поднесен обзор на обществените и исторически събития от XIX век, оформили Ирландия.

Бенджамин Гинес умира, като оставя на четирите си деца - Артър, Едуард, Ан и Бен, да са справят с титаничното му наследство и да развият пивоварната в бирената империя, в която се е превърнала днес. Междувременно обаче в родината им се зараждат желания за независимост от Англия, революцията дебне зад ъгъла, семейство Гинес насочва поглед към завладяване на пазара в Америка. И всичко това на фона на тайни любовни истории, които могат да поставят на карта бъдещето на фамилията.

The Beast in Me

Парадоксално е, че най-обсъжданото нещо около сериала на Гейб Ротър за Netflix се оказа лицето на Клеър Дейнс. Актрисата, позната от сериалите "Родина" и "Тъй нареченият мой живот" си е позволила да остарее естествено - без ботокс, филъри и лифтинги. Което става причина за цяла вълна коментари в социалните мрежи от жени, които й благодарят за това, че показва как изглежда нормално лицето на жена на 40+ години. Щом поражда обществен разговор, приемаме и това за плюс на сериала.

Другият обаче е сюжетът, който изследва добре познат мотив на нов глас. А именно колко зло се крие и в най-добрите от нас, доколко собствените ни болки могат да ни превърнат в звяр за околните. И защо злото успява да е толкова привлекателно, дори когато се опитваме да му се противопоставим. Дейнс е страхотна в ролята си, както и Матю Рис.

"Великолепният чуден свят на Гъмбол"

Едно от предимствата на това да имаш деца в предтийнейджърска възраст е да получиш принудителен достъп до съдържание, което иначе не би ти хрумнало да си пуснеш. Както и да установиш, че някои от така наречените "детски" заглавия се занимават доста по-задълбочено с теми, по които много от филмите за възрастни се плъзгат по повърхността. Чудесен пример за това е "Време за приключения", но тук не говорим за него, а за безобразно добрата поредица на Бен Бокелет за едно американско семейство. Което се състои от две сини котки, два розови заека и една осиновена златна рибка.

Това е средностатистическото семейство Уотърсън, което живее в средностатистическо американско градче и привидно му се случват най-обичайните неща, които могат да се случват на семейство с три деца. Само че темите в продължението на "Невероятният свят на Гъмбол" варират от битка със зла верига за бързо хранене, която принуждава хората да ядат боклуци през отпор на изкуствен интелект, обладал майката до пародия на социалните мрежи.

Дори да не вярвате на мен, може да повярвате на Imdb, където "Великолепният чуден свят на Гъмбол" е с рейтинг 8.6.