Всички сами сме се убеждавали безброй пъти колко уникални са природата и човешкото тяло. И може да са минали милиони години откакто еволюцията ни е откъснала от маймуните, но това не означава, че е спряла.
Всъщност се оказва, че продължава. Поне това твърдят учени от Изследователския център по биомедицински науки "Александър Флеминг" (Biomedical Sciences Research Center) в Гърция и колегите им от Trinity College в Дъблин.
Те са идентифицирали 155 гена в нашия геном, които произлизат от малки, некодиращи участъци от ДНК. Някои от тях изглежда, че играят важна роля в нашата биология. Оказва се, че напълно нови гени могат да се развиват бързо и дори да станат основни.
Източник: iStock
Обичайно новите гени възникват чрез механизми като дублиране, които са добре известни на учените. При тях нашата "генетична машина" на случаен принцип произвежда копия на вече съществуващи гени, които с времето да се окажат подходящи за нови функции.
Но дотук с добре известните неща, защото се е оказало, че тези 155 нови микрогена, са се появили от... нищото. Е, не точно от нищото, а от участъци на ДНК, които по принцип не съдържат точните инструкции за изграждане на молекули, пише ScienceAlert.
Понеже протеините, които тези нови гени кодират, са доста малки, те са трудни за откриване и изучаване. Затова и често в различни изследвания и проучвания биват пренебрегвани.
Източник: iStock
"Проектът започна през 2017 г., защото се интересувах от еволюцията на нови гени и откриването на произхода им", казва еволюционният генетик Николаос Вакирлис от Изследователския център по биомедицински науки "Александър Флеминг" в Гърция.
Някои от новите "микрогени", идентифицирани в това ново проучване, публикувано в Cell Reports, могат да бъдат проследени чак до най-ранните дни на бозайниците, докато други са по-нови добавки. Два от гените, идентифицирани от изследването, изглежда са се появили след разделянето на човека и шимпанзето, установиха изследователите.
