„900 пирона в Кризата" е част от проект „900", който цели да предизвика вниманието на културните институции и да обедини съвременните артисти към създаване на адекватен Център за Съвременно Изкуство в България. В рамките на една година, към проекта ще се провеждат различни месечни инициативи, които да събудят интереса към съвременното изкуство и култура.

Вчера (23.06) на пл. Батенберг, се проведе третата акция към проекта - Интерактивната Арт Инсталация „900 пирона в кризата", която провокира обществото да забие пирон в кризата, която най-много иска да преодолее. Организаторите от Пазар за култура и изкуство Human Thinks, предоставиха на гражданите чук и пирони и избор от 10 различни кризи които всеки можеше да закове с един или повече пирона (Криза на средната възраст, Икономическа криза, Сексуална криза, Криза на личността, Нервна криза, Криза в образованието, Криза на ценностите, Културна криза, Екологична криза, Криза на взаимоотношенията).

Психологът Анна-Мария Пеева направи психологически профил на обществото ни въз основа на закованите пирони в различните кризи.

„Човешкият живот е последователност от кризи, които едновременно са възможности и опасности. Кризата е разместване на пластовете с вероятност за два изхода - помъдряване, качване на по-горен етаж или сриване. За да се пренаредят нещата по нов начин е нужно преди това да се разбъркат. Кризите са моментите, в които човек изчерпва своите ресурси за справяне с дадено стресово събитие. Образно казано при криза архитектурата ни дава руини, терена се разкалва, следва мобилизация и вдигане на нов градеж.

В криза печелещият реагира, губещият понася. Много е важно как ще излезем от тях. Неуспешно решената криза (особено в юношеството) може да превърне живота ни в безкрайно лутане, в низ от несполуки и разочарования. С всяка успешно преодоляна криза пък ние израстваме, ставаме по-силни, по-уверени в приключението, наречено живот. Проблеми не съществуват има търсене на решения, а днешните поблеми са утрешните решения.

Инсталацията „900 пирона в Кризата" показа, че хората най-ясно маркират наличието на кризи на личността, на взаимоотношенията, на ценностите. Или може би това са кризите, в чийто лабиринт все още се лутат без надежда и намек за изход. В известна степен ценностите регулират човешките отношения. Криза на ценностите е питане кое си струва, кое е важно, кои са новите императиви, забрани, норми, кои са новите добро и зло, истина/неистина, позволено/забранено, справедливо/несправедливо. Кризата на личността включва много широк диапазон от причини, мисли и преживявания., сред които са вътрешните диалози около това какво мисля аз за другите, какво те мислят за мен, кой съм аз, къде съм, как се свързвам с другите, как давам и искам за себе си в отношенията си със значимите за мен хора.

Излиза, че финансовата и икономическата омърлушеност се понасят по-леко в сравнение с фалитът на отношенията между хората и срива в отношение, което даваме на себе си. Можем да предположим, че това е така заради дългия ни опит за справяне с мизерията и битовите трудности. В това отношение имаме разработени някакви сравнително печеливши поведенчески стратегии. Докато за останалите кризи налични рецепти няма."