Ретроспекцията на Славка Денева е по повод 80-годишнината от нейното рождение.
Художничката участва в няколко общи художествени изложби и още с първите си произведения от 1957, 1959 и 1962 показва по категоричен начин своята индивидуалност и не остава незабелязана от критиката и от музейните специалисти.
Славка Денева е личност с много богата култура и всестранен артистизъм, удивително честен и открит човек, буквално всецяло отдаден на изкуството и с огромно преклонение пред творчеството на именития си баща Борис Денев.
Изследването на нейното изкуство е благодатен процес поради възможността да се анализират над 300 нейни картини и стотици рисунки само от завещанието, което прави на СБХ.
Казва, че е натуралистка, която рисува с бои, не използва за себе си понятията „изкуство" или „живопис". Често работи едновременно върху няколко произведения, чиито сюжети са й еднакво интересни за момента.
Не подписва и не датира творбите си, не ги назовава. Портретите, които прави, винаги са в конкретна вещна обстановка, равнозначна по изразителност на човешкия образ; натюрмортите (с малки изключения от по-ранните години) са по-скоро части от конкретен интериор, отколкото сбор от различни по материалност обекти; в интериорните композиции се усеща силно невидимото присъствие на хора.
Художничката не затваря изкуството си в автотематизъм и умозрителни образи.
Експериментът в най-широк смисъл е творческа мотивация, а не самоцелно занимание и логически продължава вече изминатия път като разкрива нови страни от нейния натюрел.
В изложбата са включени над 160 произведения - от завещанието, всички притежавани от галериите в страната и от частни колекции.
Фондация „Поддържане на изкуството в България" издава луксозен двуезичен каталог, в който са публикувани текстове на изкуствоведи и близки на художничката.
