Когато чуем думите "влак" и "скорост" в едно изречение, първата ни мисъл определено не е БДЖ. Но преди да се шегуваме със собствените си железници, нека погледнем към онези държави, където влаковете вече не пътуват - те направо летят.
В Япония например, инженерите от Central Japan Railway Company са създали чудото на съвременната транспортна наука - L0 Series Maglev, влак, който не докосва релсите, а левитира над тях благодарение на магнитно поле. При тест през 2015 г. той достигна рекордните 603 км/ч., разбираме от Today. Да, не 103, не 203, а цели 603. Това означава, че ако такъв влак тръгне от София към Пловдив, ще стигне за около 15 минути - време, в което у нас обикновено влакът още се изнася от гарата.
Французите също не остават назад - техният TGV POS държи световния рекорд за влак с колела: 574.8 км/ч, постигнат още през 2007 г. И ако това не е достатъчно, в Китай вече се разработват магнитни влакове, които спокойно кръжат около 600 км/ч, но в ежедневна експлоатация пътуват на "скромните" 350 км/ч., информират ни от Visual Capitalist.
Източник: iStock
И сега, за контраст - връщаме се в България. Нашите Български държавни железници (БДЖ) са нещо като времева машина, но за съжаление - в обратната посока. Докато японският Maglev се движи толкова бързо, че не можем да го уловим в снимка, у нас влаковете често се движат така, че спокойно можем да нарисуваме портрет на машиниста, докато влакът минава.
Средната скорост на пътническите влакове в България е около 45 км/ч - малко повече от добре трениран велосипедист и значително по-малко от скоростта, с която понякога пада интернетът ни. По основни линии максимално допустимата скорост е до 160 км/ч, но само на къси участъци и при добро време, докато голяма част от трасетата все още имат ограничения от 25-40 км/ч.
Да направим едно сравнение: японският Maglev за една минута изминава повече от 10 километра. БДЖ за същото време изминава... няколко вагона дължина и две цигари време преди първата спирка.
Източник: iStock
Разликата не е само в скоростта, а в усещането. В Япония влакът е като космически кораб - безшумен, точен, ефективен. В България пък влакът е като стар приятел: малко бавен, малко изтощен, но винаги готов да те изненада с неочаквано приключение - дали ще е спиране, заради коза или пресичаща баба на релсите, дали ще е техническа пауза, за да може кондукторът да си вземе доматите и краставиците, оставени на гарата от негов приятел (напълно реални случаи, на които сме ставали свидетели).
Все пак, нека не бъдем твърде критични. БДЖ има своя неповторим чар. В Maglev няма да чуем тракането на релсите, няма да видим разцъфналите полета през отворен прозорец и със сигурност няма да имаме време да си довършим сандвича и да изпием няколко бири, докато стигнем. Българските влакове ни предлагат пътешествие във времето - към детството, към носталгията, към онези дни, когато времето не бързаше.
И все пак, ако някой ден видим на информационното табло надпис "БДЖ въвежда влакове с магнитна левитация", не бива да се смеем, а просто да погледнем напред с надежда, защото дори най-бавните железници някога ще стигнат до бъдещето. Може би не с 600 км/ч, но поне с усмивка.
