Филмите на Гийермо дел Торо вече се харесват не само на публиката, но и на кинокритиката. "Лабиринтът на Пан" му донесе номинация за Оскар, а решението да режисира "Хобит" и да наследи Питър Джаксън в екранизациите на Толкин, бе посрещнато благосклонно от фенове и специалисти. Мексиканският режисьор е известен с любовта си към визуално разточителни, мрачни, но изпълнени с надежда истории. Втората част на "Хелбой" не прави изключение. В навечерието на премиерата й той даде интервю за сайта darkhorizons

Обличаш се предимно в черно...

Знаеш ли, Айнщайн и Сет Бъндъл от "Мухата" имат една и съща мисъл - ако носиш едно и също постоянно, спираш да мислиш за това, какво трябва да облечеш и почваш да разсъждаваш върху нещо друго. Не си задавам въпроса: "Тези двете пасват ли си?". Винаги имам лайнян вид, но поне е униформена лайняност, което е супер.

Чух някъде, че "Хелбой" се е получил, така както наистина си искал още от първия момент.

Не, щеше ми се да бях толкова мъдър, толкова готин, но истината е, че не планирах да е точно така. При първия филм си мислех, че сме направили версия вярна на комикса и ще му отдаде нужното уважение, но с напредване на времето забелязах, че има грешки и недостатъци, защото бях твърде сдържан и притеснен. А при втория получих пълна свобода и се отпуснах. И мисля, че това се отрази на резултата. Първоначално исках да трансформирам на екрана герой, на когото се възхищавам и да отдам почит на Майк Магнола (създателят на комикса). С втория филм отивам малко по-далеч и намирам баланс между идеите на Майк и моите собствени.

Сякаш има някаква прилика с "Междузвездни войни" и сцената в бара, не знам дали е съзнателно...

Това беше най-големият страх на Майк. Всеки път, когато се видехме, почваше да тананика темата от "Междузвездни войни". Смятам, че филмът е заснет в напълно различен стил. Вместо да се фокусирам върху чудовищата, реших да ги третираме като статисти, които служат само за фон. Имаше няколко чудовища, за които похарчихме стотици хиляди долари, а те се появяват само в една кратка сцена. Има три подобни на слон създания, но без глави, които може да забележите при повторно гледане, да минават под един свод. Появяват се веднъж във филма и просто преминават отзад.

Забелязах референции към "булката на Франкенщайн" и "Чудовището от Черната лагуна"

И "Магьосникът от Оз", "Американски върколак в Лондон", всички онези филми, които обичам да наричам "дванайсетгодишните ми филми". Идеята на "Хелбой ІІ" беше, дали съм способен да снимам филми като че ли съм на 12 години? Аз съм на 43, правил съм Х на брой филми, но мога ли да се върна назад и да правя филми отново с онази детска любов? Много ми се искаше филмът да носи това усещане, не бих казал невинност, а онези широко отворени детски очи, гледащи чудовищата... Една любов, лишена от емоционалността на възрастните.

Детската невинност ли те привлече към "Хобит"?

До известна степен. Във всеки филм трябва да има баланс. Прочетох "Хобит" когато бях на 11 и ме грабна веднага, ще ми се да предам усещането. Това е единадесетгодишна книга.Най-искрено се надявам, че по време на прожекциите на "Хелбой ІІ" някое 10 или 11-годишно хлапе с родителите си ще се влюби в някой от героите от филма завинаги. Действах, както при анимационните филми, което не е обичайно при подобни филми. Казах на всеки от хората, свързани със специалните ефекти - "кой персонаж прилича най-много на теб? Взимай го и бягай". Всеки получи по едно чудовище и го създаде стъпка по стъпка до финала. Не знам дали е икономически изгодно, но от творческа гледна точка е велико.

Има доста лични и нежни моменти в "Хелбой", даже и любовна история...

Знаеш ли, че за мен "Хелбой" е отчасти автобиографичен филм. Жена ми разпознава много детайли, включително моментът, в който те питат: "Искаш ли всички да те обичат или аз съм достатъчна?" При изграждането на героите използвам неща, които знам и са близки до сърцето ми. Харесва ми неспособността на Хелбой да обясни с думи чувствата си. Момичето го пита "Защо си с мен?". Той я поглежда и въздъхва, без да може да отговори. Такива са мъжките разговори понякога. Когато си в мъжка компания, имаш бира и може да казваш просто "Да, дааа". Това е идеята ни за добре прекаран следобед.

Ще ти остане ли време за трета част на "Хелбой" от работата по "Хобит"?

Между първия и втория филм минах 4 години, спокойно мога да изчакам още толкова за трети. ще ми трябват поне две години за сценария. Отне ми две години и половина да разреша проблемите в сценария на втората част. Прекарах доста време, опитвайки се да свържа екшън сцените със сюжета. А и Рон Пърлман вече навлиза в "сребърните си години", така да се каже, ако има трети филм, ще е последният с него. Каскадите са наистина изтощителни.

Ще участва ли Рон в "Хобит"?

Не знам. Двамата сме големи приятели и мисля, че ни се ще да продължим да се наслаждаваме на съвместната ни работа. Но не мога да отговоря, преди да е готов сценария. Ако има герой, в чияо кожа да се вмъкне, ще е там. Ако не - ще чака следващия ми филм.

Как върви сценария?

Вече почнахме. Водя си бележки по първат част, но още е в начална фаза.

Ще се придържаш ли плътно към романа?

Някой ми каза и сега ще повторя - единственият начин да заснемеш точна адаптация на някоя книга, е да поставиш книгата пред камерата и да обръщаш страниците й една по една. Хичкок обичаше да се шегува, "Ако дадеш на една коза кошче за боклук и тя изяде една книга и един филм, ще се обърне и ще каже: Книгата ми хареса повече." Такава е реалността. Ще се опитаме да се придържаме към книгата, доколкото е възможно. Ако искате някакъв намек, ще ви кажа, че смятам промените, които Питър (Джаксън) направи при екранизирането на "Властелинът на пръстените" за абсолютно необходими и ще се опитам да спазя този тон.