С настъпването на лятото съвсем логично се говори повече за ползата от витамините в пресните плодове и зеленчуци, а за минералите - почти нищо.

Човешкото тяло е съставено от органични и неорганични молекули. Органичните вещества (витамини, ферменти и белтъчини) съдържат атоми на въглерода.
Неорганичните вещества (минералите), които се срещат не само в човешкото тяло, но и в неживата природа, са не по-малко важни за живота. Човешкото тяло съдържа около 70 елемента от таблицата на Менделеев, пише здраве.bg.

Веществата, необходими на организма в голямо количество, се наричат макроелементи. Това се калий, калций, натрий, фосфор, магнезий и сяра.
Цинк, кобалт, селен и йод са микроелементите, които тялото ни употребява в по-малки количества.

Недостигът на всеки един минерал се проявява с характерни симптоми и затова спазването на балансираната диета, която напълно да удовлетворява потребностите на организма, е задължително.

Калият е от особена важност за дейността на нервните клетки, мускулите и отделителните функции.

При недостиг на калий се появява раздразнителност, невъзможност за съсредоточаване, нарушения в сърдечната дейност. При натравяния и повръщане организмът губи големи количества калий и в подобни случаи той трябва да се приема допълнително.

Денонощната потребност от калий е 2-3 грама.

На калий са богати почти всички растителни храни, но най-вече картофите, доматите, броколито и кайсиите.

Магнезият е необходим за образуването на енергия във всяка клетка от нашия организъм.

Здравият човек се нуждае дневно от 350-500 мг от този минерал, а при големи натоварвания или при приемането на слабителни средство тази потребност значително нараства.

Първите признаци на недостиг на магнезий са окапване на коса та, чупене на ноктите, развитие на кариеси, свръхчувствителност към промените във времето, невъзможност за съсредоточаване и завършване на започнатата работа. В последствие се развива безсъние, раздразнителност, появяват се болки в сърцето, мигрена, мускулни спазми, запек и т.н. Недостигът на магнезия е свързан и с повишен риск от ракови заболявания.

В растенията магнезият влиза в състава на зеления пигмент – хлорофил и затова препоръчителни при недостиг на този минерал са най-вече магданозът, копривата, зелената салата.

Научните изследвания потвърждават мнението, че магнезият се усвоява най-добре под формата на цитрат, на който са особено богати животинските продукти (месо и мляко).

Калцият е главният елемент на костната тъкан. При недостиг на калций костите стават тънки, забавя се растежът на коса

та и ноктите, върху ноктите с появява бели петна, зъбите съща стават по-тънки.

Дневната норма калций за възрастен човек е 400 мг, а за тези, които са над 50 години, за бременните и кърмещите, както и за подрастващите – 1000-1500 мг.

Класическите източници на калций са млякото и сиренето. Вегетарианците могат да се възползват от ядките, броколито и зелето.

Особено важно е да се получава достатъчно количество калций по време на бременност и след тежки травми.

Важно е да се отбележи, че наднорменото количество калций забавя усвояването на другите важни минерали и затова не трябва да се прекалява с диетите, включващи продукти с високо съдържание на калций.

Фосфорът е незаменим както за умствения, така и за физическия труд. Той е необходим за функционирането на нервните клетки и за строежа на костната тъкан.

Първите симптоми на недостига на фосфор се отразяват негативно върху формирането на костите и външния вид на зъбите.

Дневната потребност от фосфор е около 1 грам.

Минералът изобилства не само в животинските продукти, но и в растителната храна: гъби, грах, репички, пшеница, стафиди и зелените салати от спанак, марули и лапад.

Селенът е особено важен за имунитета и неутрализирането на свободните радикали и затова се определя като мощен антиоксидант. Сам той обаче не е способен да неутрализира свободните радикали, но неговото присъствие е необходимо за активната функция на ферментите с антиоксидантна активност.

Дневната норма селен е 50-100 мкг. Недостигът на този минерал води до развитието на хронични заболявания и появата на злокачествени новообразувания. Липсата на селен се отразява и върху лицето: кожата става бледа и повехнала, появяват се бръчки.

Селен има в големи количества в броколито, лукът, доматите, пшеничния зародиш, но като правило неговото съдържание в повечето храни е крайно недостатъчно.

Йодът е основата за образуването на тиреоидните хормони (на щитовидната жлеза).

При недостиг на йод се появяват симптоми като раздразнителност, нарушения в съня, окапване на косата и други.

Дневната потребност от йод е 200 мкг.

Съдържанието на йод в растителните и животинските продукти зависи от обогатяването на почвата и водата с йод.

Най-ефективният начин за насищане на организма с йод е употребата на морски водорасли, респективно риба и морски дарове. Калмарите и омарите са особено богати на йод.

Важно е да се знае, че йодът е неустойчив и бързо се губи при термичната обработка на храните. Дори йодираната сол губи половината от полезния йод след 5-6 месеца от нейното съхраняване, а ако опаковката е отворена - този период намалява до 2-3 месеца.

здраве.bg