Къде  е границата между обикновения любовчия и сексохолика? Специалистите я поставят трудно, защото зависи от обществените норми, а и от самооценката на конкретния индивид.

Патологията започва ако засегнатият се чувства зле, а социалният и професионалният му живот се рушат. Човекът е склонен да предприема все повече и повече рискове: нестандартен секс, без презерватив, с непознати, може да отиде към воайорство или ексхибиционизъм. Много често сексхоликът затъва в изолация.

Симптомите на прекомерното сексуално влечение са описани още в края на XIX век (донжуанизъм, еротомания, нимфомания). Но психиатрите още спорят може ли сексохолизмът да се приравни напълно към алкохолизма и другите "класически" зависимости.

Списъкът с пристрастеностите се модернизира неудържимо: видеоигри, шопинг, шоколад, порно... Всичко, което доставя удоволствие, разтоварва от стреса и може да доведе до загуба на контрол. Някои специалисти дори предлагат порнозависимостта да се отдели от сексуалната.

По принцип голяма част от хората, които никога не са се сблъсквали със сексохолик на живо, са склонни да обърнат проблема на мръсен виц. Интернет е пълен с цинични шеги по темата. Ето и няколко коментара на хора със сексуална зависимост, взети от мрежата:

 „Аз съм бивша жена на сексохолик. Сексът с него не ми носеше нищо хубаво и някак неусетно мастурбацията стана единственият начин да се почувствам добре. Отнасях се с нежност към тялото си, не смятах това, което правя, за срамно или уродливо, за разлика от истинския секс. Можете ли да си представите! Все още смятам, че по-големите ми проблеми сега са алкохолизмът и лакомията. Някак си и похотта ми взе да намира изход в яденето... Има ли начин да се отърва?

„... Не ми е трудно да ловя мъже в метрото - достатъчно е да погледна втренчено някой мъж и готово. Обикновено слиза след мен. Шофьорите на таксита също са лесни, сядам на предната седалка и "неволно" оголвам бедрото. Или блузата ми е разкопчана след четвъртото копче. Но ми е кофти. Когато се опитвам да си спомня как започна моят сексохолизъм, все едно гледам в мътна река... „

„... Забелязал съм, че когато трябва да свърша някаква работа на компа, не мога да го направя, преди да си взема дозата. Както четох, това нещо довежда и до параноя. Все пак върша непристойни дейности и се паникьосвам дали съм пуснал пердетата стабилно, дали не съм увеличил твърде звука от порното, та да чуят комшиите какво гледам, и т.н. Забелязвам, че напоследък съм станал като парцал. Все по-трудно се концентрирам, не мога да издържам на физически натоварвания и най-лошото е, че от няколко работи вече ме изхвърлиха. Тази тенденция е отпреди около две години. Преди не бях така.”