Ако днес ни мързи повече от обичайното, няма какво да се учудваме. Желанието да не правим нищо също си има свой специален ден, и той е именно 10 август.
Всичко започва с Фестивала на индустрията, търговията и културата в Колумбия. Уж на шега, неговият финален ден е обявен за Световен ден на мързела. Причината - всички работещи хора имат нужда от почивка и възможност да се насладят на живота.
Това се случва зa първи път през 1984 г., но и днес не можем да отречем, че подобен празник ни е много нужен.
На всe повече хора им е почти невъзможно да не правят нищо. От понеделник до петък сме на работа, вечер бързаме с всички други домашни задължения, а уикендът така и не можем да забавим темпото. И в един момент изпушваме.
А наложим ли си поне за ден да се отдадем на качествен мързел, после не можем да се отървем от чувство за вина. Е, не става така, нали?! Да, особено като се има предвид колко полезно е всъщност нищоправенето (както обича да казва Мечо Пух).
Източник: iStock
Да мързелуваме никак не е лошо, освен ако не се превърне в обичайно повтарящо се действие. Всеки ден се нуждаем поне от час, в който да изключим физиката и психиката си от участието във всякакви заради и просто да се отдадем на релакс.
Ако искаме, можем да медитираме. Ако не, просто да си сипем чаша вино вечер и да изпразним съзнанието си от всичко натрупано през деня. Звучи лесно, но всъщност никак не е. Най-вероятно въобще и не сме опитвали.
И не, ровенето в смартфона не сe брои за мързелуване, въпреки че коефициентът на полезно действие клони към нула.
Да можем да "изключваме" от всички и всичко е жизненоважно умение, което съхранява психиката ни. Ако имаме моменти, в които просто ни иде да хванем гората, значи не сме го усвоили.
Източник: iStock
Вероятно не сме се научили и как да се борим с чувството за вина, ако решим да прекараме една събота вместо в цялостно почистване на дома в чистка на ума. Излежаване до късно, продължително пиене на кафе, разхождане по пижама цял ден, поръчване на храна, слушане на любима музика, гледане на любим сериал.
А близките ни трябва веднъж завинаги да се научат да не се сърдят, когато им кажем, че искаме да останем сами. Най-малкото, защото със сигурност и те имат такива моменти, но вероятно притъпяват желанието си, за да не изглеждат груби и асоциални.
Както от нас се изисква да сме на режим "пълна мощност" в по-голяма част от времето, така и ние трябва да изискваме от себе да можем да превключим на режим "релакс", когато пожелаем.
И ако днес все пак ни се налага да работим, няма лошо дa отложим празнуването на Световния ден на мързела за утре. Ето и един тематичен поздрав.
