Българинът пие, харесва и експериментира с уиски. Проявява и любопитство към различните видове и марки. Това са наблюденията на Асен Станев. А Асен Станев не е случаен човек.
Освен че е половинката на Чист.Зрял.Малц (другата е Георги Точев), той е и човекът, който (отново в тандем с Георги) организира Old & Rare Whisky Show - събитие, посветено на старите и редки уискита.
Асен има както любителски, така и професионален интерес към висококачествени занаятчийски напитки от целия спектър - нискоалкохолни, високоалкохолни, дори и безалкохолни. Така от повече от 10 години заедно с Георги се занимават с търговия и производство на алкохолни напитки. Затова и му вярваме, когато казва, че българинът разбира от уиски.
"Но българинът и не взема уискито прекалено насериозно. И това е чудесно, защото то е за да носи удоволствие, а не за да трием праха от бутилките."
Идеята за този формат на уиски събитие Асен и Георги заимстват от подобен фестивал в Лондон и Глазгоу. Макар да обмислят реализирането му от няколко години, започват да действат по-сериозно едва през април тази година.
"Old & Rare Whisky Show има амбицията да е международно и регионално шоу", казва Асен. Това е и причината да се спрат на Пловдив като място за провеждане - за да могат околните пазари на Румъния, Турция, Чехия, Словакия и Гърция да имат по-лесен достъп до високия клас уиски, показван и предлаган в България.
Източник: iStock
Но Old & Rare Whisky Show има и друга амбиция - да предразполага уиски ентусиаста да опитва и да предизвиква сетивата си. Затова и форматът на събитието е различен от другите уиски фестивали: тук посетителят получава безплатна храна, вода, топли напитки, но заплаща уискито, което иска да опита.
"Количеството за дегустиране е малко - само 10 мл, но уискитата са изключителни, някои от които на 50 години. Целта не е хаотично напиване, а запознаване с изключителни напитки."
Old & Rare Whisky Show ще показва горните сегменти на уискитата, като ще запознава любителите с редки и стари такива. Което и според Асен не означава непременно, че трябва да са много скъпи. Единственото важно условие е "да са интригуващи".
"Всички в категорията са изненадващи - и като стил, и като дефиниция на вкусове и аромати, и като преживяване." Такива са и Springbank или Glenugie - едни от любимите марки на Асен, именно защото са с характер и с черти, които макар и да разпознава, не спират да го провокират.
Провокираща сетивата ще бъде и дегустацията на сляпо по време на Old & Rare Whisky Show. Нейната цел няма да бъда толкова разпознаване на конкретното уиски, а самото му разучаване. Екземплярите са подбрани от професионалния уиски критик и журналист Джим Мъри. Техните имена към момента са тайна дори и за организаторите.
Извън дегустацията на сляпо Джим Мъри ще има и друг клас - за представяне на Whisky Bible 2019, както и лекция за близкото минало, настоящето и бъдещето на индустрията. Защото и тя, както и всички аспекти на живота ни, изпитва сътресения.
"Интересното е, че един от сценариите за развитието на сектора е намалена консумация, но силно увеличена стойност", обяснява Асен, като допълва, че консуматорите стават все по-знаещи и разбиращи, но и все по-отворени към експериментиране.
Източник: Old & Rare Whisky Show
Джим Мъри
Кои са качествата, които едно уиски трябва да притежава, за да бъде ценно за колекционерите и за обикновения човек?
Аз предпочитам да не деля колекционерите от консуматорите или консуматорите от инвеститорите. Всеки един уиски любител е консуматор, колекционер, а защо не и инвеститор. Въпрос на моментна ситуация.
Уиски любителят оформя своята представа за уиски чрез опитването на предлаганото му многообразие. Лека полека започва да харесва определени стилове и производители на уиски, като освен да ги консумира директно, се запасява и става колекционер с времето.
Но колекционерите са потенциални инвеститори. Уискито, което харесваме и е наша страст, е ценно. Има уискита, които лесно се превръщат в обект на страст, други - по-трудно. Има такива с харизма. Те са еднакво ценни за любителя и за колекционера, а и за инвеститора. Изкушават ги.
Кое е най-скъпото, кое е най-старото и кое е най-рядкото уиски на фестивала?
Най-скъпото уиски, което може да бъде опитано, е на цена малко под 10 хиляди лева за бутилка. И това е определената от нас горна граница на бутилка за първото издание на Old & Rare Whisky Show. Тези уискита са няколко, но според мен 50-годишното уиски на Glenglassaugh от една бъчва е най-скъпото уиски, което ще се отвори.
Източник: Instagram / Glenglassaugh
Най-старото е бутилка Glenlivet 1961 г., бутилирана 2012 г.
Кое е най-рядкото не мога да определя в момента, защото ще има уискита, от които са бутилирани 200-300 бройки. Има вероятност и никоя от последните да не бъде отворена в Пловдив.
Предлагате над 200 различни редки и стари дестилати, но кои са трите уискита, които със сигурност трябва да опитаме?
Аз бих степенувал нещата така - трите уискита, които трябва да опита всеки, са: уиски, дестилирано в златните години на уиски индустрията (50-те и 60-те години на ХХ век), уиски на пределна възраст (да кажем 40 годишно и повече), защото след толкова години на отлежаване в дървесина напитката се трансформира по много специфичен начин. И не на последно място, уиски, бутилирано преди няколко десетилетия, чиято съвременна версия познаваме.
Източник: Old & Rare Whisky Show
Такива уискита например са Glen Grant 66 на Gordon & MacPhail, и Scapa от 1979 г.
Old & Rare Whisky Show е на 9, 10 и 11 ноември в хотел "Империал" в Пловдив.
Lifestyle благодари на whisky.bg за съдействието
