Всеки от нас води своите ежедневни борби със стреса. Едни се справят по-лесно, а други имат нужда от повече спокойствие, разбиране и подкрепа. За съжаление, не винаги, когато смятаме, че оказваме такава подкрепа на партньора си, той я усеща.
Подходът ни в този тип комуникация също има своите тънкости, за да бъде намерението ни разчетено правилно. Едно от важните условия е да говорим ясно и да осъществяваме зрителен контакт, защото когато партньорът ни е под влиянието на стрес и негативни емоции, трудно може да се фокусира върху това какво ние се опитваме да му кажем.
Проф. Дженифър Прием от Университета Уейк Форест предлага четири характеристики на подкрепящата комуникация.
Истинска съпричастност
Думите "не се притеснявай за това" или шаблонното "всичко ще бъде наред" в общия случай не помагат. Трябва да се опитаме да се съпреживеем проблема на нашия партньор, за да успеем да му окажем искрена и жива подкрепа.
Източник: iStock
Вербална и невербална комуникация
Изслушването, зрителният контакт, задаването на въпроси, кимането и докосването ще помогнат на натъжения ни събеседник да преосмисли проблема, да го разгледа в друга светлина, да усети, че не е сам и да се успокои.
Изслушването преди съветите
Когато някой е притеснен, той на първо място има нужда от емоционална подкрепа, а не от съвети. Въпреки порива ни да се хвърлим моментално в търсенето на решение на проблема, по-добре е да изслушаме внимателно всичко, което партньорът ни иска да сподели. А съвети може да даваме само, ако изрично са ни поискани.
Източник: iStock
Избиране на подходящ подход
Дори да ни се струва, че подходът ни към проблема е подходящ, той не е такъв, докато партньорът ни не го усети като такъв. Нашите възприятия рядко напълно съвпадат с тези на другия и е важно да държим сметка за това в хода на комуникацията.
