Емпатията, способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите, е присъща на много хора. Не са малко обаче и тези, при които тя отсъства. Някои смятат, че основна заслуга за съпричастността имат родителите.
Ново изследване показва, че това може и да е отчасти вярно, и емпатията не се дължи само на възпитанието, а ни е генетично заложена.
Проучването е осъществено от Университета в Кеймбридж и Institut Pasteur и е било направено сред 46 861 души. Това е най-мащабното подобно изследване, провеждано до момента.
Учените анализират ДНК-то на участниците и откриват, че генетиката обяснява значителна част от различията в способностите за разбиране на емоциите на другите.
Източник: iStock
Някои предишни изследвания по темата твърдят, че жените са по-съпричастни от мъжете, но учените не са открили генетични фактори, които да доказват твърденията за разликата в емпатията. Те предполагат, че нееднаквите нива на съпричастност между половете се дължат на социалното обкръжение или на хормоналната среда в утробата.
Източник: iStock
Независимо дали ни е заложено генетично да изпитваме емпатия, или не, това не означава, че можем да я контролираме. Учените установяват, че изследваните генетични варианти, свързани с по-ниски нива на емпатия, са обвързани и с по-висок риск от аутизъм, пише Quartz.
