СЕДМА ГЛАВА:

Копче за сън

Предишната шеста глава

След като се стреснах реших, че единственото, с което мога да си играя,  са сънищата. Да спиш е полезно, нали?

На времето бях чел за много техники да се осъзнаеш насън, но аз помня само две ефективни.

Първа техника. Проверяваш спиш ли. Ако погледнеш един часовник два пъти, той не показва едно и също. Ключът на стената не пали лампата. Уредите не работят. Можеш ли да летиш?

Когато в будно състояние започнеш да повтаряш това, то се превръща в навик. Навикът се пренася в съня. Рано или късно проверяваш насън. Воала.

Втората техника току-що я забравих.

Лека-полека това стана и всеки трети път знаех, че сънувам.
Как ли? Имаш три автомобила със швепсови двигатели и кон-вихрогон. Пейзажът пред дома ти е друг. Можеш да скочиш до тавана.

Един от първите успешни опити беше много забавен.

Намирам се вкъщи. Излизам на балкона. Реката отсреща я няма. Опаа.

Решавам да летя и спичам. Мисля си – пич, туй хубаво, но ако се окаже, че не спиш, ще се пребиеш като куче. Въпреки това много страхливо прекрачвам парапета и увисвам. Пускам се с едната ръка. После и с другата.

Полетях надолу като ютия. Сакън!

Точно преди да се ударя в земята, направих ефектен лупинг и полетях над квартала. Ибре, курортееееееее!

След серия много ярки сънища спрях да се чувствам удивен. Хубаво де. Спя.

Веднъж се намирах в много опасна ситуация насън. Казах си – ти спиш, събуждай се – тука става напечено. Започнах да се боря. Насън си представях стаята, в която спя и позата, в която се намирам, за да се върна там. На два пъти почти успях.

Борбата продължи около 5 минути(поне така ми се стори). Ту надделяваше единият свят, ту другият. Накрая стана. Бях буден.
Интересното е, че стана, както го бях планирал в съня си.

Такива неща продължиха да се случват от само себе си до деня, в който усилията ми получиха реален резултат.

Той толкова ме изплаши, че всичко отшумя и не се случи пак.
Поне досега. Магията се разсея. Започнах да спя като бебе.

Една вечер ми беше много лошо и заспах трудно. Събудих се към 4 и един час се въртях. В един момент се унесох.
В следващия миг сънувам как спя – в същата стая. По същия начин.

На вратата се звъни. Ставам, непознат човек ми вика здрасти и влиза в комплект с две хлапета. Трескаво мисля какво става, но сядам при тях в хола.

Опитвам се да спечеля време. Казвам им, че още спя и съм неадекватен.

Започвам да се оглеждам. Хлапетата очевидно ме познават. Аз тях – не.

Я, мебелите в хола са различни. Така лииии?

Всичко е по-реално от наистина. Започвам да оглеждам предметите отблизо, обръщам завивки, търся някакви дефекти. Няма, драги зрители.

Сънят продължи почти денонощие – там. Отидох на работа и започнах да се дъня. И тук хората ме познаваха. Когато ми кажеха да свърша нещо, аз гледах тъпо, защото не знаех нито къде трябва да отида, нито какво трябва да направя. Започнаха да ме питат дали не съм оглупял внезапно.

Един човек, може би ми беше шеф, по едно време ми казва:

-  Абе, ти много работиш днеска, ще взема да ти удвоя заплатата.

Смехурко.

Следващите няколко часа се мотая между етажите и се правя на зает. Поне не ме закачат и не се излагам. Продължавам да проверявам колко е истинско всичко. Дочувам случайни разговори покрай отворени врати. Дочувам имена и случки. От един такъв разговор разбирам, че е около 5 следобед. Започвам да умирам от яд – Ей, балък, хем сънуваш, хем си на работа.

Казвам си – Я се стегни, щом сънуваш – можеш да си тръгнеш оттук и да не те видят повече. Напускам сградата.

На излизане поглеждам настилката на тротоара. Малки керамични павета с керемиден цвят.  Много ми харесват.

Почвам да пълзя, душа ги и ги гледам отблизо. Хрумва ми,  че ако това е сън, те ще са истински само отгоре и обръщам едно. Кофти. Беше  истинско и отдолу. Тва да не е декор, бате.

Влизам в едно заведение  и си поръчвам на девойката зад бара кафе. Колебая се между кафе и бира, но решавам да проверя дали кафето ще ми е толкова вкусно и насън. Същото, че и по-добре. И на сън не мога да го пия без захар.

Две жени на масата спорят в коя кръчма е по-вкусно и едната ми вика:

– Здравей, на тебе супата в Александровска ли ти харесва повече, или в Едикъдеси?

Айде пак!  Отговарям, че не обичам супа и ми е безразборно, после си тръгвам. Писна ми да се излагам.

Странно място – жените са малко по-ниски от нормалното. Готвят като луди и даже се събират по няколко наведнъж и правят огромни софри. Явно накуп ядат хората.

На няколко пъти отказвам да ям, защото ми се струва по-разумно да се нахраня като се събудя.

Няма привличане между половете. Трудят се заедно, всеки си върши неговата работа. Мир и спокойствие. Секс никакъв. Или поне не за удоволствие.

По едно време сънувам, че се събуждам и съм си в стаята. Виждам, че майка ми е дошла на гости. Казвам и, че ще дремна още малко и хоп – обратно.

Нито веднъж не се видях в огледало. (Всъщност, някой виждал ли се е в огледало насън?)

Нито веднъж никой не каза името ми.

Известно време след това ми става скучно и се събуждам наистина. Стана толкова мазно, колкото заспах. Бях си обратно в леглото.

След няколко минути бях напълно буден и втрещен.

Помнех детайлите все едно се връщам от екскурзия.

Опитах се да разкажа на няколко души, но нещо не се получи.
Въпреки страховете ми исках да ида там поне още веднъж. Не стана.

Останах си тук. Започнах  да се чудя какво се е случило.
Очевидно още съм нормален.
Очевидно това място е само в съня ми.

- Само?

- Я чакай. Реално съм спал около час, а съм бил там около двадесет.

- Това 5% ли е?

- Колко процента от мозъка си използваме, казваш?

- Леле мале, искаш да кажеш че мозъкът не работи в реално време?

- А какво се случва в останалите 95%?

ТРЯС!  Там се случва ВСИЧКО.

Всичко, което някога се е случвало, случва се, или някога ще се случи.

Докато пия бира, нещо някъде в главата ми, без да ми каже, разиграва всеки възможен свят, всяка възможна случка или реалност. 6 милиарда по 95%.

Жива да не бях!

А както знаете, всичко е възможно. Просто е малко вероятно.

(Бате Айнщайн, бате Квант и аз – неизвестен темерут от България.)

Хотел с безкраен брой стаи.

Стойте далеч от там. Пийте си бирата.

Към осма глава