Много от нас не считат селата ни за нещо интересно и често остават доста учудени, че някакви чужденци могат да се забият в забутано българско село и да се радват на неща като стари баби и дядовци, кози, вадене на картофи, косене, доене на ръка и др.

Не го осъзнаваме, защото вече сме останали предимно градски хора и на повечето от нас корените са прекъснати. Преди години в селската кръчма на Триград се запознах с млада женена двойка австралийци. Момичето бе участвало месец по-рано в традиционния международен хипи фестивал Rainbow в близкото село Буйново. Беше харесала простотата на селския живот. Прибрала се до Австралия, забрала мъжа си и заедно бяха дошли да поживеят за месец в Триград. Сутринта бяха помагали на една баба да копае картофи в двора си, а следобеда момчето свиреше джаз на алт саксофон на хората в кръчмата. На въпроса ми, какво, по дяволите, им харесва във ваденето на компир на ръка, ми споделиха, че никога не са виждали на живо - как става това. В тяхната страна било изчезнало отдавна. Порази ме изводът им, че чак когато бабите, козите, овцете, кравите и конете пасящи по баирите и ръчната обработка на земята изчезнат и у нас, ще разберем какво сме загубили.

Подобна е и идеята зад фестивала на козето мляко в Горна бела речка. За първи път той се провежда на 24 май 2004 г. - денят на събора на селото. Организиран от група млади хора, българи и чужденци. Както самите те го определят, „Goatmilk - фестивал на спомените" е място за срещи и разговори в областта на паметта и спомените на хора, които обикновено трудно (или изобщо не) се събират - като например хората от Бела речка, артисти, журналисти, изследователи от Европа, хора - обичащи планината, простите неща, прясно сготвената храна, компютрите, козите, интернет и т.н.

Фестивалът тази година ще се състои от 23 до 25 май. До селото може да се стигне по два пътя: през Искърското дефиле - на с. Лакатник се поема вляво през Стара Планина или през Петроханския проход, Берковица и курорта Вършец.

И в тазгодишната програма отново са включени много интересни неща като: уъркшоп „Чудесата на Бела Речка" с гости на феста и деца, воден от англичанина Брендан Джаксън; уроци по ориенталски танци от Адем Мурат от Турция; представяне на откритата на 20 май изложба в София - „360 градуса България" на Александър Иванов снимана от делтапланер; концерт на група от гимназия „Петър Богдан", гр. Монтана с Торлашки песни (традиционни само за Северозападна България); фотоизложба с кадри от Афганистан и Ирак на Бабак Салари, роден в Иран фотограф с канадско гражданство; разговор с режисьора Стефан Командарев; джаз концерт, изпълнение на Вършечкия духов оркестър; звукови инсталации; представяне на проекта за възстановяване на казана на Бела Речка, осъществяван и в момента с дарения и доброволен труд на хора от 4 западно европейски страни и българи, прожекции, лекции и много други.

Ако искаш да посетиш фестивала, оттук можеш да разбереш подробности: как да стигнеш, къде да спиш, пълната програма и т.н.