Лари Зотарели - последният от оригиналните инженери на космическите апарати „Вояджър", който все още работи по проекта, се пенсионира след дълга и славна кариера в Лабораторията за реактивно движение на НАСА. Така отговорността да поддържа в движение междузвездните сонди ще падне върху някой друг. А този някой трябва да притежава много специфични умения.

Да, те пак ще са свързани с писане на код, но за целта няма да се използва Ruby on Rails или Python (IT-тата знаят за какво говорим). Нито дори C или C++. Върни се малко по-назад, към асемблерните езици, използвани при ранните компютри. Познаваш ли Cobol? Наясно ли си с FORTRAN? Помниш ли Algol? Тези шукаритетни нови езици от края на 50-те? Ако да, значи може да си подходящ кандидат.

„Вояджър" беше високотехнологичен продукт през 1975-а, но оттогава минаха 40 години", казва Сюзан Дод, програмен мениджър на програмата „Вояджър". „Въпреки че някои хора могат да програмират на асемблерен език и разбират сложността на космическия кораб, повечето млади не могат или просто наистина не искат."

Разбираемо е - в ролята на новия инженер ще имаш доста задачи и около 64 килобита памет, с която да ги свършиш.

„Вояджър" 1 и 2 са оборудвани с най-ранните бордови компютри на НАСА. Първият апарат е вече на над 20 милиарда километра от Земята, а вторият - на над 16 милиарда.

Последното истинско обновяване на софтуера им е през 1990-а, след срещата с Нептун предходната година. „Полетният софтуер беше на практика изцяло пренаписан, за да направи кораба почти автономен и той да може да продължи да ни изпраща данни, дори ако загубим комуникация с него", казва Дод. „На борда автоматично се извършва повтаряща се последователност от дейности, която ние променяме с команди, изпращани на всеки три месеца."

Дод твърди, че и двата кораба са „много здрави за толкова възрастни граждани" и имат достатъчно мощност да продължат да се движат още десетилетие, но бъдещето им след това е неясно. За да опита да удължи живота им, новият инженер ще трябва да помогне да бъде измислено как да се прави нещо като „енергиен одит" от разстояние, да проверява необходимостта от енергия на приборите и да участва в изработването на процедури по изключване, които да пестят останалата на борда енергия.

Часовникът тиктака.

Време е да се хвърли поглед към старите документи, за да бъде разбрана логиката зад някои от инженерните решения. Дод казва, че е лесно те да бъдат намерени, но е по-трудно да се открие обосновката им. Това означава ровене в бумаги и кореспонденция, за да успеят да „влязат в мозъка на друг инженер".

В краен случай тези мозъци ще бъдат използвани директно. Много от инженерите обаче са се пенсионирали и работят на базата на 40-годишни спомени. „А те не са съвсем точни", казва Дод.

С оттеглянето на Зотарели е време да бъде намерен нов инженер. Периодът за обучение ще е между 6 месеца и година, но след това новакът ще бъде хвърлен в дълбокото. Дод не се надява някой изгряващ програмист да се хване с проекта за десетилетия напред. По-скоро си представя да намери някой малко по-млад от пенсиониращите се.

„Обикновено не кандидатстват току-що завършили студенти, а хора в началото на 50-те си години, което все пак е за предпочитане пред тези на над 70."

Така че, ако мислиш, че ставаш, изтупай стария наръчник по FORTRAN (или потърси такъв на „Славейков" и го научи наистина бързо) и опитай.