Турция се изправя пред своя Рубикон - централната банка трябва да реши дали да повиши основната лихва и да успокои пазарите, или да я запази, каквато е волята на президента Ердоган.
Решението е от фундаментално значение за турската икономика и бизнес, които понасят тежко обезценяването на валутата, а ситуацията е допълнително утежнена от повишаващата се инфлация, която достигна 15-годишен връх.
След тежкия август лирата достигна най-високото си ниво за месеца в сряда, тъй като инвеститорите очакват централната банка да повиши разходите по заеми и да възстанови доверието в паричната политика.
Големите очаквания обаче могат да предизвикат още по-голяма разпродажба на турските пазари, ако централните банкери разочароват инвеститорите, особено след безплодната им последна среща през юли.
Очаква се централната банка да увеличи годишната си репо лихва с 325 базисни пункта до 21%, според усреднената прогноза на икономистите, анкетирани от Bloomberg. Очакванията им варират от запазване на политиката до повишаване със 725 базисни пункта.
Сривът на лирата спрямо долара през 2018 г. не оставя особен избор на турските централни банкери. Със своя 40%-ен спад от началото на годината, тя е втората най-зле представяща се валута на развиващите се пазари след аржентинското песо.
"Турската централна банка не може да си позволи да създаде повече несигурност по отношение на паричната си политика. Решението за оставане на лихвените проценти непроменени може да доведе до още един спад на турската лира", твърди Андерс Фегерман, паричен мениджър в PineBridge Investments в Лондон.
Някои анализатори очакват банкерите да въведат нови инструменти за управление на ликвидността, които да дадат на централната банка "по-голямо влияние върху пазарните лихвени проценти в много краткосрочен план".
Повечето финансови експерти не очакват драстично повишаване на основната лихва, а по-скоро плахи действия от централните банкери, които се опитват да балансират между пазарните реалности и волята на президента Ердоган.
"Централната банка отново ще разочарова пазарите. Те наистина ще повишат лихвите, но само за да се справят с по-високата инфлация, а не да се справят с острата обезценка на валутата", каза Нора Неутебоом, икономист за нововъзникващите пазари в ABN Amro, която очаква скок от 250 базисни пункта.
Негативно настроените експерти обаче не познаха. Банката постъпи разумно и вдигна основната лихва до 24% от досегашните 17.75%, обещавайки да вземе допълнителни мерки, ако се наложи. Турската лира бързо се стабилизира след решението на централните банкери.
Ефектът върху задлъжнелия турски бизнес
Повишаване на основната лихва ще бъде по-малкото зло и за изпадналите в безизходица турски фирми. Рязко вдигане на лихвата би могло да забави спада на валутата, който увеличи разходите по дълговете в долари с повече от 40% през 2018 г.
Запазване на лихвата ще пощади финансовите баланси на компаниите, които се борят с почти 2 пъти по-високи местни разходи по заеми.
"За съжаление, има само лош и по-лош сценарий за турския корпоративен сектор. Ако централната банка предприеме убедително увеличаване на лихвата, валутата ще се стабилизира. Нетният ефект от силното повишение на лихвата е по-положителен за компаниите", посочва Инан Демир, икономист за развиващите се пазари в Nomura International в Лондон.
Високите разходи по заеми, обезценяващата се лира и високата инфлация нанасят тежък удар върху турския бизнес, според бизнес група в град Гебзе - третата по големина индустриална зона на страната с повече от 230 000 работници и хиляди компании.
"Някои от компаниите, които членуват при нас, дори не са в състояние да платят сметките си за ток. Ако това продължи и не бъде намерено цялостно решение, подкрепено от правителството, може да се стигне до масови съкращения", предупреди Наил Чилер, ръководител на Търговската камара в Гебзе.
Компаниите се опитват да преструктурират дълговете си и да удължат сроковете по взетите кредити. Въпреки че повечето от тях могат да се справят с рисковете за рефинансиране през следващите 12-18 месеца, забавящата се икономика и по-строгите условия за ликвидност могат да доведат до намаляване на достъпа на фирмите до кредити, според Moody's Investors Service.
Слабата лира обаче удря тежко нефинансовите предприятия. "Най-големият проблем е в компаниите, които внасят стоки в чужди валути, а продават продуктите си в турски лири. Те просто не могат да се справят с несъответствието", посочва Чилер.
"Турция се нуждае от комбинация от фактори, които да се случат, точно преди чуждестранните инвеститори да се отдръпнат от този пазар: повишаване на реалните лихвени проценти далеч над сегашните нива, затягане на фискалната политика и разрешаване на случая Брънсън със САЩ", препоръчва Фегерман.
Топката е изцяло в полето на турското правителство и централните банкери, които трябва да вземат драстични мерки, за да измъкнат икономиката от драматичната ситуация. Дали ще го направят, предстои да видим.
